2.03.2008 г., 18:47

Какво да правя с мислите, ако са такива? Ами ако са други?

1.3K 0 2
1 мин за четене

Решавам, няма да оставям повече такива мисли, пожълтяло-сухи от сбогуване, изтръпващо-разказвали несъществуващи импресии и ще избягам в празничното равновесие на разговор със себе си в смълчана привечер, зад здрача на привъшващия ден, в едно застинало преддверие. Отвън, до стълбите, които водят вътре, там ще ги забравям, а у дома ще влизам като в храм на моята изтънченост от самота, в която се потапям и ме обгръща топлото на вещи, утихнали в синьото на привечер. Ще се стопя като изричам всяко име, което времето ми шепне, че някога помислях. Последната картина въздъхна някак недовършено. А улицата е отнела някъде боите и ги посипала с прах от счупени часовници на думи от забрава. На нощите си обещавах да те съчиня и да довърша твоя поглед от картината в бяло, но утрото ми те отнема всяка сутрин и те оставя из завивките на мислите, които аз надиплям, за да запазя някакво ухание от края на луна преди разсъмване.

Безцветното, застинало в петно от чар върху една усмивка, ми връща огледалото. Червено се изписвам в силует. Изплисквам пъстрото на рибите, безгрижно плували цял ден в завесата и пускам тъмно-синята вода от нея. От лампата се спуснаха лъчи на слънце. Стените заискриха в своето оранжево. От мен протече някаква умора, в много сиво и дълго тичах в струите от душа, за да олекна. По кожата се плъзна струйка свежест. В косата ми, играех си с пръстите, а кичурите гъделичкаха едно спокойство. Аз съм. Кокичета ухаят в стаята. Една зелена чашка вече вдъхваше най-ожаднялото от тях. Ръката ми посегна да погали нежност. А после тихо спря в копринена коса, която сън е разпилял в леглото. Целувка стоплих в топлото лице на дъщеря ми...

Животът е пораснало дете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...