Кал
Не знам кой е направил хардуера, но имам много забележки към него! Страшно много! Поврежда се средно за около 40 години. Оттам насетне може да изтрае докъм 70, а после - бум! И отива в небитието! Какво говоря? Понякога изпушва и в по-кратки срокове! А ми разказват врели-некипели за "живот след смъртта" и дрън-дрън... Да сте чували софтуер да може да работи по един и същи начин на нов скапан хардуер, в сравнение с предишен такъв? Ами че те, дефектите, са милиони комбинации - сърдечно-съдови ли не щещ, ракови ли не щещ, инфекции ли... А напоследък хардуерите са толкова много и толкова агресивни, че се избиват един друг или взаимно се повреждат, ей тъй на, да види оня, другия, кой е по-голям бабаит!
Чета някакви уж засекретени доклади, че колегата бил направил хардуера "от кал"! Какво повече да говорим! Аз, като един страшно амбициозен компютърджия, много се дразня, че някой непрекъснато инсталирва програмата ми върху тръба, 7-8 метра дълга и пълна с... "кал"! Как да не се разваля непрекъснато, като тя тази кал изисква особено внимание; обсебва и мобилизира всичките външни и вътрешни ресурси, за да поддържа тръбата прясно натъпкана!
Ще ми се да му видя очите на този колега, че да го питам: "Абе, колега, ти как очакваш софтуерът ми да работи нормално, след като "бушоните" на твоето произведение непрекъснато изпушват!?". Аааа! Подозирам го, че ще хвърли вината върху мен: "Не си си свършил добре работата, колега! Пълна е с бъгове твоята програма, а трябваше да я направиш така, че с времето да се самоусъвършенства и да се самообновява! Аз само ти помогнах, като позволих на хардуера да се самовъзпроизвежда!".
Така е то, като няма екипна работа! Оня и без това е обсебил Библията, че и цялата човешка история! А на мен се пада "честта" непрекъснато да се опитвам да вместя в краткотрайния живот на тези "кални" човеци подпрограмки, които да неутрализират или поне да намалят интересите им към собственото черво.
© Павлина Гатева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Проза, добре, ама каква проза е: научна, разказ. фантастика, приказка, анализ, критическа статия, май хумористична, защото аз добре се посмях. Беше ми забавно да прочта. Браво, Павлина! Хареса ми.
-
Добре де, ... ще ви кажа грозната истина....
.. Когато бях на университетската скамейка имахме много печен лектор, който каза: ... Ако сменят елемнтната база на светлинни логически елементи, трябва да се върнете пак при мен - на тези скамейки ! .. .. 
.. Е, миналата година пишеше, че са построими свръхмощен квантов компютър и си казах .. Амии ,май пак ще трябва да ходя на лекции ..... Да .. ама не ... за тези седемметрови черва трябват психолози, не програмисти , .. така че ... свиквайте .... -
Хи хи хи... Пародонтозата имала пряка връзка с чревните бактерии...
-
И , още един нюанс - програмистите си витаят из цифровия сват и си мислят, че всички отговори са 'Да' и 'Не' .. Седем метровата тръба е изградена от клетки, при които голяма част от изчислениата се извършват с помощта на аналогово - цифровата техника, където са възможни отговорите 'Да', 'На', Може би', 'Ами - няма пък' ..
-
Аха интересен диалог (произведение-коментар) се е заформил тук. А може и по-назад - към механичните на Бабидж с програмист Ада Лъвлейс (Ада Байрон)... ...
-
Колежке, вашето научно оплакване от настоящите умни системи, работещи в реално време (хм, 'умни' ги наричат специалистите, гордеейки се със вложените в тях техни алгоритми) е пълно с черни нотки и носталгия към зората на И-Не елементите на електронни лампи. Бях дълбоко потресен от макро - погледа на софтуерист, забравил, че вече изделията са самовъзпроизвеждащи се и в знак на протест срещу създателите си, те на микрониво вече са развили резистентност срещу 'началниците отгоре' . Щуква ми идеята да разчепкаме въпроса по-детайлно, освен ако не сте от 'твърдите' програмисти, дето не се нуждаят от чужд акъл .. Да имате случайно в склада ферит - транзисторна 2И-НЕ ??
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
