Глава седемдесет и първа
За опашките и системата за оредяването им
Стоим оня ден с Митето комшията на опашката в пощата, чакаме за пенсиите, интересни разговори водим, интелигентни реплики слушаме.
- Ох, боже, боже – вика дребна баба отпред, какво доживях, боже – страната ни е земен рай, а само дяволите живеят като богове!
- Мина ни времето, Минке – казва съседката й – сега младите успяват. Нали знаеш Красето от третия етаж – двама мъже, осем любовници, десетина годеници смени и пак не се оплаква.
Митето не издържа и в свой си стил подметва:
- Така е – за да успява днес една млада жена , краката й трябва да имат различни гледни точки…
Дребното бабе кима съгласно:
- Прав си, комшу,тъй е. Лятос това Красе отиде на море без пари, без багаж, дето се вика – по едни бикини. И от чантата не ги е извадило дори, но куп пари донесе. Сега е уважавана собственичка на дом за срещи и разтухи. Всички в квартала я познават. Е, и на мен викаха ,,Добър ден” навремето, ама то беше заради една грамота и з ...