Автоматичната врата се отвори, колата изръмжа и притихна. В къщи си е...

- Петро, ще ми дадеш ли твоя тениска , няма да я разтегна - засмя се Катерини и направи движение

пред гърдите си - Или някоя риза,.. гащета си нося,.. и 10-15 минути в банята.

Подадох хавлии, тениска, риза,.. и се заех със салатата, баницата във фурната да се пече,.. покривка, прибори,.. като за прием. Притърчах се и аз в другата баня,.. нови дрехи ,.. и зачаках.

Тя се появи, тениската й беше като мини рокличка, в краищата  се подаваха червени панталонки,...

даже и така си беше хубавица...

- И това е в моя чест, така ли - закачливо каза тя с лек салонен реверанс

- Да,.. извинявай , ти ме изненада с посещението си, и готовноста ми е слаба...

Остана възхитена от витата баница, специалитет от супермаркета с които поддържах бойната готовност в хладилника , баница с изтудено бяло вино и салата...Вдигахме наздравина за лятото, за нас си...

Климатикът приспивно вееше хладинка...

Тя мина зад дивана, спусна ръце на плещите ми и ги стисна

- Я ми кажи сега,.. как се уплаши като се потопихме оня ден във водата,... остана без въздух нали

 нежното й лице се опря в моето - Трябва  ли да ходиш на знахарка заради уплахи.....

Проврях ръката си под нея, понапънах се  и я стоварих по гръб на дивана...

- Охоо, и ме нападаш в гръб, не е честно.. - престорих се на разсърден

Тениската се бе отметнала нагоре, коремчето й се повдигаше учестено,.. наведох се, зацелувах го,... повдигнах тениската нагоре,.. белите гърди щръкнаха,.. тениската сякаш сама се измуши...

Очите й бяха леко притворени,.. устните в очакване,.. зацелувахме се ненаситно, сякаш ожаднели пием глътка вода...С обща помощ свалихме оскъдните си дрени...Повдигнах я от дивана...мъжеството ми стърчеше издайнически... Целувахме се така изправени, сякаш не знаехме какво да правим...

Коляното на единият й крак се повдигна към хълбоците ми,.. аз повдигнах и другия...краката й

обвиха тялото ми, ... така тръгнах към спалнята, оплетени един в друг...

               Сутринта станах по-рано,приготвих сандвичи за закуска, нали съм домакин, две чаши портокалов сок, две чаши студено  фрапе...

- Госпожицеее Катеринии, закуската е готовааа ..- погъделичках я по ходилото

- Петро, аз,.. ти...- запелтечи тя и придърпа завивката

- Не аз,.. или не ти,...ние, ние го искахме и го направихме,.. но ако съжаляваш, все едно нищо не се е случило,.. било е само моментна слабост,, - и я погалих по лицето  - Хайде , ето дрехите ти са тук,.. обличай се.. - казах тихичко и тръгнах към вратата

- Петро,.. Петро чакай,...не се сърди, момчето ми,.. просто от кога,.. беше така мил с мен.....

Не мога да се съвзема от преживяното,...беше прекрасно

- Къде искаш да идем днес и с какво , госпожичката ми...- попитах с шеговит тон

- Ако трябва да бъда искренна - никъде,.. тук ми е хубаво,..да се излежаваме, да мързелуваме...

- Ааа ,не може така,.. отиваме горе на терасата,.. там ми е адамовият   таен плаж, само че няма море...- засмях се аз - Ако не ти хареса, връщаме се отново тук...

Редовно поддържах терасата, т.е покрива на къщата, но без керемиди, как така покрив пък без керемиди, и аз се чудех преди ... ами ей така, архитектурна измислица вероятно,.. нее, заради горещината е...всички са без керемиди, а терасата е боядисана с бяла боя..

Имаше олеандри в кашпи, няколко увивни текуми,.. други храсти...бях импровизирал сенник  от камъш, с барче, хладилник,.. душ-баня, тоалетна,.. голям матрак с възглавници, а на слънце три шезлонга,.. по нататък чадър с маса и 4 стола...

- Петро, ти ме удивляваш,..много е красиво,.. и каква гледка,.. чак Пирея се вижда,.. ами твоят плаж не го ли виждат съседите..

- Нее, всичко е засенчено и застраховано ..- засмях се аз

Тя ме наблюдаваше любопитно докато застилах матрака,  хавлии на два  шезлонга...

- Готово,.. а сега  и фрапето...заповядайте мадам - оставих чашите на масата -   Ела под чадъра на сянка ще слънчасаш така...Всъщност вечерно време е по-приятно,... звезди по небето,.. светлините на града,.. чак корабите в морето се виждат от тук... Мадам, каня ви на вечеря на терасата на хотел

''Звездоброй ''когато пожелаете.. и застанах в стойка на пиколо или обер кенлер...

- Петро, ти беше българин, нали,.. Баща ми е бил офицер на Българо-Гръцката граница, сигурно ще му е приятно да те види и си спомни за младастта  си,   разказах  им за тебе... Аз лятно време живея при тях, тъкмо никой не ме вижда от колегите, нали съм на Миконос,.. а и съм грижовна дъщеря,.. отиваме ли при тях,.. те живеят в Кипсели и непозната  кола или мотор е опасно да се паркират там, отиваме с автобуса, а....

             Приех веднага, какво губя, нищо...отидохме .

- О, значи ти си българинът,.- посрещна ни баща й - . Браво юнак и полувина си... Аз служих три години в Ористиада, знаеш ли го,.. хубави години бяха,.. през летото всички в реката Еброс,.. ние от едната страна, от другата българските войници,.. по течението на дъски си разменяхме цигари.

Войници обикаляха от двете страни  на браздата оградена с два метра бодлива тел,... пиле не можеше да прехвръкне.. Никакви проблеми не си  създавахме,..  от Дикя до Ивайловград бяхме

ние,.. ех, младост, младост, а сега как е юначе...

- Кир Спиро, кир Спиро,... помен няма от тази ограда,.. разрушиха я, няма войници, нали всичко е демокрация...- засмях се аз - Дикя си е там, същото селце, само че сега от беден край стана земеделски край, всичко се сее,.. даже в Орестиада захарната фабрика си стои и работи,.. работи и мелницата и силозите на Никос...

- Така значи,.. а какъв беден край беше,.. нито гората им гора,, нито нивите - ниви,...През пункта минаваха по 20-30 гърци, ходеха да работят по нивите в България...А другата река как беше,..

забравям вече,.. лятно време нямаше вода, но зимно време преливаше..

- Арда,.. Арда се казва кир Спиро... - подсказах му

- Забравил съм ,.. помня как помагахме на стопаните за животните, за тракторите..

Ех, бяхме млади тогава, педи му...

Катерини и майка й следяха с интерес спомените на господин Спиро...

- Бре момчета, пийте кафе де,.. ами то изтина..- подкани ни кирия Елени - Петро, взимай и бяло сладко де,. аз си го правя..

- Елени, то кафе, кафе,.. ама ние пием и узо с повечко лед - шеговито каза кириос Спиро - Дай

чашките де,.. и на вас също сложи

Погледнах Катерини,.. тя ми намигна с двете очи,.. значи всичко е ОК.

Наистина узо с бяло сладко беше върхът...Жените отидоха в кухнята за нещо...

- Значи с Катерини работите заедно, а..- поде кириос Спиро

- Да,.. само че аз съм долу в архивата, а тя е горе в Управлението, един вид началник , и все ми говореше   за вас, ама не остава време да дойда..пуста работа .

- Катерини е добро дете,.. омъжи се, ама мъжът й не излезе стока,.. защо затриваш момичето щом си имаш друга и я лъжеш...Добре, че рано го разбра и се разделиха... Сега малко все страни от хората,.. справя се и сама, ама не е там работата,.. късмет. А ние с кирия Елени цял живот сме работили, не бяхме много заможни хора,.. Ето ние остаряваме,...Катерини си купи апартамент и сега си ходим на гости като стари познати -  гласът на кирио Спиро затреперя от мъка

                   Навън се бе заздрачило...

- Мамо, тате, ще изпратя Петро до автобуса - заяви Катерини - Ще спя в апартамента си, утре ще идват  майстори да боядисват входа,... 

- Кирия Елени, благодаря за бялото сладко,.. кир Спиро, благодаря за сладката приказка и узото

Приятни и добри хора...

                   Прибрахме се у нас двамата, доволни от посещението...

                   Гушнахме се един в друг....

/ следва продължение /