Калокерии, лято, лятоо 4
Произведение от няколко части « към първа част
Страстта пак заигра по телата ни...
Нищо необичайно няма в голото женско тяло,.. по ероточно е когато се вижда част от гръдта през деколтето или чашките на сутиена,.. загадъчно е,.. по-еротично е , когато от кръстосаните крака се отваря гледка към дългото бедро и скритото там...
Как неусетно отлетяха дните ни...
Последна вечер заедно....
Само звездите наблюдаваха лудешкия ни еротичен танц на терасата...
Лежахме уморени от любов...
- Петро, една прекрасна лятна ваканция свърши,.. в понеделник сме на работа...
Благодаря ти за всичко,.. питам се, ще можем ли от утре да бъдем същите добри колеги и служители.
Страх ме е да не се издадем...
А, можем ли да бъдем заедно и в живота, а Петро....- попита тя и се притисна в мен
- Катерини,.. Катя,.. радвам се за всичко,.. никой няма да узнае за това наше прекрасно лято,.. ти беше на Миконос, аз в България...къде да се срещнем...- насмешливо казах и я целунах
- Дали можем да бъдем заедно.. - продължих - Катя, защо да се измъчваме,.. ти си красива, привлекателна жена,.. имаш добра работа,.. ще си намериш някое лудо влюбено момче като мен...
Аз ли.. тъжно ще ми е, но какво мога да ти предложа по-вече,.. не мога да се развивам по-вече
от архивар,.. ти няма да си истинска госпожа, кирия Катерини с мене.. Само с любов ще ти
е много трудно,.. с течение на времето сугурно ще избледнее, а тогава...
С мен няма да се чувстваш истинска гъркиня,.. а мен няма да ме приемат като грък..,,
Разбораш ме , нали.. - шепнех й тихичко
Тежка въздишка се изтръгна от гърдите й..
Сякаш сълзата й ме опари по гърдите. Притихна,.. Погледнах я, очите й наистина бяха пълни със сълзи...После лекичко прихлипа....
Дали от истината , която й казах,.. нима е очаквала такъв отговор,.. или от радост, че сме единомислещи в такъв момент..
- Даже не искам да си обещаваме, че ще се срещаме тайно у нас,.. Защо да се раздвояваме...
Но знай, миличката ми,че винаги имаш един искрен приятел на когото можеш да се довериш..
- Петро, много си прав,.. благодаря ти,...Ще ми остане хубав спомен от една приятна ваканция.
прекарана с хубав и любящ човек...- гласчето й лекичко потрепери
На сутринта погаделичках ходилото й...
- Хайде ставай поспалано ,.. закуската и фрапето са готови...
Тя се изтегна блаженно..
- Ооох, искам да върнем времето поне с 2 - 3 дни...Обличам се и идвам...
Ледът във фрапето бе изпотил чашата,.. сламката чакаше зажаднели устни...
- Време е Петро,.. ще ме закараш ли до метростанцията.. Благодаря още веднъж за всичко...
Върнах се в къщи,..няма го оня радушен смях и веселие от ваканционните дни
Катерини си бе заминала...
Погледнах към масата,... недопитото фрапе се бе стоплило, сламката безпомощно
бе потопена в него..
Нека да стоят така,..и утре е ден, утре ще ги прибера,.. сякаш се надявах, че тя ще дойде отново..
ще се върне да си допие фрапето...
- Момчета, момичета,,- обернах се към мотора и аудито - Благодаря ви за веселото прекарване,
без вас бях за никъде...Няколко дни сте в почивка..
Отново на работа..
- Ох, Петро как прекара в Родината си - ме попита шеф-архивата - Ох, забравила съм, как пиеше кафето, такава голяма ваканция...
Паролата не бе сменена,.. отивам за кафе...
Горе цареше още шумотевица, всеки бързаше да разкаже нещо от ваканцията...
Около Катерини, отново бе най- шумно...долових отделни думи..
'' И потопих се,.. извадих го,.. и му казвам,.. ами като не можеш да плуваш защо ме следваш , бе човек,.. едва го извляках на брега, хората - да помогнем с нещо,.. вода, кафе,..
е, искаше му се изкуствено дишане уста в уста ,.. ама нямааа...'' и всеобщ смях
'' Един ден, преобличам се,.. застанал един и зяпа,.. какво бе малака, не си ли виждал гола жена,..
обърнах се и му показах задника си ...'' - и одобротелни възклицания на слушателите...
Тя ме видя,.. проправи си път до мен...
- О, кириос Петрооо,.. как си , как прекара в България,..мъчно ти е без нас , нали... Аз разправям пак за Миконос..- засмя се тя и ми намигна съзаклятнически - Ела, ела да чуеш...
Устата ми бе пресъхнала, преглътнах мъчително..
Как да ти кажа само едно,..това лято аз харесах едно необичайно момиче,.. искам да остане този спомен, тези преживявания по-дълго,.. Възможно ли е да съм стиснал очи , за да прикрия сълза...
Звънецът на елчасовника звънна продължително известявайки края на първият
работен ден...
Всеки си затръгва зает с мислите си за утрешният ден....
Не след дълго Катерини я назначиха за Ръководител на клон към дружеството...
Повече пътищата ни не се пресякоха,... не се и видяхме...
..................................КРАЙ ............................
© Petar stoyanov Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чак пък да се захласва някой не знам.
Бъди реалист и ми посочи едно от тези лоши качества, които да липсва у нашенеца. Аз пък обичам да ми се мазнят и да ме глезят. Мед ми капе. Особено, когато си плащам. А, когато не си плащам, вече е връх 😊
Нямам предвид само гърция. Въобще, където съм била, полага ми се.
Като се сблъскам с таз българщина и с този патосен патриотизъм, ми се повдига, честно. То не бяха планини, езера и деведесет морета.
И аз предпочитам кубинците! Те имат ли планина и три морета, да отида да разгледам 🤔😛
Пп: огледайте само тук, на местна почва на какво прилича и пак елате да говорим за подлости и номера. Ай да не ставаме смешни пред гостите. -
Ив, много си прав за гърците, способни са на много подли номера. Но има и свестни хора сред тях, макар и малко.
-
Хубав разказ.
А тези хора, те имат друга философия. Когато мине първоначалният шок от чутото (и малко време), лирическият ще разбере, че тя, на практика му е направила услуга. Малко по-жестоко, отколкото е нормално, но пък това може да се очаква от всяка жена, която не е искала и не сложила краят сама. Към дадения момент...
Тъй де, нормални неща от живота. -
Самовила, добро утро и успешен ден... Да, имам наблюдения и за съвеременните гъркини, близо 10 години изкарах в Атина,.. за това казах, че нищо не се е променило в тях, от алчност до секс, само че прикрит, / иначе попадат в друга категория /
-
Ами там е по-драматично всичко, удивих се колко модерно мислене са имали гъркините още тогава. Прекалено модерно за времето си. Въпреки, че там са описани като "гърчеещи се българи".
-
Самовилааа, благодаря.. намерих и прочетох разказа Стоян,.. нищо не се е променило от едно време та до сега...Радвам се, че съм отразил истината
-
Самовила, от едно време е така, от там идва и '' гръцка кокона ''...
Харпун, самата архитектура е такава, без керемиди, и ако живееш на '' тераса ''гледката е чудесна, от Акропола до Пирея всичко се вижда -
Който иска да разбере как се спогаждат българин и гъркиня да прочете разказа Стоян на Любен Каравелов
-
Хареса ми разказа ти Петре,много е хубаво в Атина,имам приятел който живее на Пирея почти на върха,страхотна гледка има от покрива на къщата.Поздрав.
-
Минах по този път/ без жинитба и развеждане/просто гъркините са от друго тесто,.. '' Искаам, искам..- Добре де , какво искаш... -Не знам точно, но искаааам..''
-
Аз познавам, но след 26 годишен брак се разведоха! 🙂
-
Ох, РОСИ, и аз исках борба до край,.. но само мисълта, че не познавам гъркиня да е омъжена за българин, ме накара да завърша по-достоверно...
-
Тъжна лятна авантюра с привкус на фрапе. Много лесно се е отказал Петро от Катерина. Не е било любов! 🙂
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Тук исках да покажа стремежът на бедния среден човек да се прави на заможен, на Миконос е доста скъпо през сезона впрочем, и малко гърци си го позволяват,такава е и героинята ми. А Петро , издигнал се до архивар, какво може да й предложи...Нашенският патос, го има
ако не си бил другаде,.4-5 морета, планини зелени и тучни пасища...
Заглеждал съм кубинки,.. до 20-25 год прекрасни жени,.. после,.. после трябва да разширяваш входната врата...