– Значи, баща ти е получил инсулт преди четири години? И си живяла при този лекар? И не си направила аборт? Имам момиченце? – изстрелваше въпросите си Камен, с които търсеше потвърждение, че цялата история на Роза е реалност.
– Май не трябваше да ти казвам истината. – тихо и със съжаление промълви Роза.
– Напротив, хубаво е да знам, че моята дъщеря носи чужда фамилия и нарича друг “татко”! – Камен започна да крачи нервно из кабинета си.
– Твоята дъщеря е кръстена на теб! И не смей да ме обвиняваш, защото ти беше този, който не искаше Камелия да съществува! – гневният ѝ поглед можеше да го изпепели.
– Не само аз, бащите ни също. Нямахме избор, Рози!
– Така ли? А аз как намерих изход, Камене?
– Оказа се по-смела от мен. – Камен се приближи и посегна да погали Роза, но тя се сви в стола си.
– Бях наивна, влюбена и не спирах да ти звъня, надявайки се, че ще се зарадваш на решението ми да родя нашето дете и заедно ще се борим за бъдещето си. Ти просто изчезна! Къде, из този широк свят, се с ...