Тя го чакаше всеки ден, всеки час, всеки миг. Търпеливо побутваше времето, предхождащо неговото завръщане. Минаваше тихо и безшумно през живота като сянка, но с усмивката на очакването, на вярата и надеждата. Сутрин миеше лицето си с вода от кладенеца на издръжливостта и понасяше леко самотата на деня. Нощем се скриваше в сънищата, за да го почувства в нереална близост до себе си, и за да може да нарами тежестта на поредния пустинен изгрев.
Обичаше го, о, как го обичаше! И той я обичаше. И щеше да се върне при нея...
* * *
Той се радваше като малко дете на всеки миг от живота си. Опиянението от непознатото го тласкаше все по-надълбоко в бездната на приключението. Обичаше дъхът му да спира, само за да го чуе миг по-късно и да почувства, че все още е жив. Сливаше характера и душата си с природата и подаряваше тялото си на загадката. Възхищаваше се на всеки детайл от пъстрата картина на живота и не бързаше да докосне платното.
Но между всички вълнения си спомняше за една любов, която все ...