Тя го чакаше всеки ден, всеки час, всеки миг. Търпеливо побутваше времето, предхождащо неговото завръщане. Минаваше тихо и безшумно през живота като сянка, но с усмивката на очакването, на вярата и надеждата. Сутрин миеше лицето си с вода от кладенеца на издръжливостта и понасяше леко самотата на деня. Нощем се скриваше в сънищата, за да го почувства в нереална близост до себе си, и за да може да нарами тежестта на поредния пустинен изгрев.

       Обичаше го, о, как го обичаше! И той я обичаше. И щеше да се върне при нея...

* * *

       Той се радваше като малко дете на всеки миг от живота  си. Опиянението от непознатото го тласкаше все по-надълбоко в бездната на приключението. Обичаше дъхът му да спира, само за да го чуе миг по-късно и да почувства, че все още е жив. Сливаше характера и душата си с природата и подаряваше тялото си на загадката. Възхищаваше се на всеки детайл от пъстрата картина на живота и не бързаше да докосне платното.

       Но между всички вълнения си спомняше за една любов, която все още топлеше сърцето му и при която искаше да се завърне, когато един ден му се наложеше да се откаже от всичко това... Обичаше я и знаеше, че и тя го обича, но не бе убеден, че ще може да го изчака.

* * *

       Когато го видя да се задава по пътя, не се затича към него. Трепереше като лист и се усмихваше от нетърпение, а екстазът от неповторимата радост превръщаше сетивата й в слепи затворници. Той докосна бузата й с пръсти, взе дланта й в шепите си и  я прегърна с нежността на летен бриз. Устните му върнаха живота в нейните и тя тихо промълви името му. Стояха сгушени, сами, заобиколени от света и от никого, в един свой, взаимно споделен момент на извънтелесна наслада.

       Тогава той зарови ръка в пазвата си и внимателно й подаде красив речен камък, изваян от изкусните ръце на водата в идеалната форма на сърце. Тя пое подаръка в шепа, стисна го и студенината му й проговори. Горчивите сълзи на разочарованието напираха да нададат своя болезнен писък. Беше й подарил сърце, но сърце от камък. Беше тук, за да й го даде, но щеше да си тръгне. Беше я обичал винаги, но не колкото живота.

       Беше й подарил сърце, но не своето. Сега той имаше две...

       ... а тя - само едно каменно сърце.