Вперила незрящ поглед през замъгленото от собствения ѝ дъх стъкло, Кейси Доусън притискаше горещата чаша в дланите си и се опитваше да се постопли от парата, която вдигаше ароматният чай от горски билки. Нещо не ѝ даваше мира и тя продължи трескаво да се оглежда в лицето на всеки един посетител. Градчето бе малко и тихо и никога до сега не се бе случвало нещо, което да прикове вниманието на местното полицейско управление или медийните журналисти. Имаше един единствен случай, в който малко момченце нещастно намери смъртта си, изпадайки в реката, минаваща точно на пет километра източно от провинциалната местност. Но нищо друго. А от тогава бяха изминали повече от десетина години и суматохата по случая избледня с времето, като споменът кънтеше, в някое далечно местенце на ума ѝ. До днес.
Може би веднага щеше да го избута възможно най-далеч, ако въпросното детенце не беше син на собствената ѝ сестра, която се самоуби, щом разбра какво бе сполетяло рожбата ѝ. Не можа да понесе болката по за ...