12.05.2017 г., 23:39

Картината

1.2K 3 2
1 мин за четене

КАРТИНАТА

 

Рисувам!

По точно е, че правя опити да рисувам, защото единственото, което става е, че съсипвам и платно и бои.

На палитрата, като че ли няма друга боя освен черна!

И на статива картина, в черно, с отблясъци от червено!

От доста време, каквото и да подхвана, нищо не става!

Онова, което става навън, което гледам, ме потиска, смазва и каквото и да започна да рисувам, все на черно избива.

И сега пак черно, пак с отблясъци от червено!

Разпятие!

Пред него, човек на колене!

Свалих я!

Сложих я в ъгъла, обърната към стената, да не я виждам!

Един ден при мен дойде приятелка. Лекар беше в една болница, където ако влезеш, само Господ знае, дали ще излезеш, дали ще те изнесат!

Поговорихме, пихме по кафе и тя поиска да види що съм рисувал, та започнах да показвам това-онова, но картината, в ъгъла, обърната към стената не показах.

Тя я дигна и постави на статива.

Загледа я, отдръпна се и ме пита, ще и я дам ли?

Замина си с картината!

След време, пак дойде и разказваше, и за отчаянието, и за безнадеждността при тях, в болницата и че откакто сложили картината на стената във фоайето, там и болните от стаите и дошлите за прием, за надежда за живот, стояли!

Стояли и чакали реда си, че пред стената, пред картината, винаги имало човек, паднал на колене!

Тя говори, аз слушам, изтръпвам и се моля!

Дано никога, картината си не видя!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...