Каръкът на Кънчо

КАРЪКЪТ НА КЪНЧО

Всичко е според зорът, заключи Наско Партизанина след поредната загуба на националите и като загаси нервно телевизора излезе да запали на терасата. 

То, във футбола че има и карък, има, ама толкова пъти подред - едва ли, продължаваше да се коси Наската, а мисълта нали е неуправляема, взе че го върна 40 години назад.

                                                                                    *
Хубаво нещо бяха есенните ученически бригади, отнесе се Партизанина, докато същевременно се опитваше да отскубне засукания бял косъм с дясната ръка, от върха на лявото си ухо. Хубаво и полезно, ама де ги сега? Де да имаше чуваемост в тази държава, та да го чуе премиера, да се гласува в парламента, да ги обявят за задължителни с декрет и да се реши веднъж завинаги, както демографския, така и футболния проблем. 
Тези мисли на Наско Партизанина го накараха да се ухили през замътеното от засъхнали капки стъкло, припомняйки си какви ги вършеха с Къната по бригадите в ония славни средношколски времена. Припомни си го същия, като тогаз – длъгнест чвор, със сламена косица и няколко наболи косъма под острия му нос, които с помощта на въглен се превръщаха в мустак. 
Скица си беше Къната, ама беше верен приятел и добър на „малки вратички”, та затова му викаха Садовския Кройф. Кройф, ама на бригадата в Радойново вече цяла седмица не беше вкарал гол, а губеха по десетак от всеки мач. А всичко тръгна толкова добре.
Настаниха ги само двамата, в къща на хазяи с весел дух и непразно буре от миналия гроздобер. Стаичката им бе в пристройка с джам към улицата и с отделен вход. За късмет на Къната отсреща отседнаха Красито и Инката, пак в отделна стаичка и с отделен вход. Кой ти гледа Ирина, плоска кат дъска е и със сплескан гъз, ама Красито-о-о-о... м-м-м, беше в нощните мечти на целия 10-ти клас.
На сутринта за късмет, се паднаха и четиримата в групата за гроздобер. И си тръгна бригадата, повече от най-добре: грозде на тумбак, скъсано копче над пазвата на Красито, хазяина с пахарка вино ката нощ. Тъй ама, Къната ден след ден ставаше все по спънат „на вратичките” и по намусен, и с увиснал нос. Уж го каза само на Партизанина, а на петия ден вече цялата бригада знаеше, че се е запекъл той.
Пробва всичко, и от шарлана на хазяйката, и сапунче заострено кат свещ, не ще и не ще. В събота рано, хазяина излезе и се върна с котелка прясно мляко с косми от козата. Покорно Къната я пийна и с ремаркето ги хвърлиха накрай лозята. Паднаха се да берат в два съседни кордона с Красито и Инката. То късмет и половина, ама Къната нали е с проблем, все се връща уж да дообере, ама си остава пак намусен и унил.
Някъде къде обяд Партизанина го придружи и единият клечейки, а другият лежейки, през кордона подаваха си недопушен фас. С присъщото му любопитство Партизанина следеше един процес, който клонеше към успех, но това не му попречи да чуе смехът и стъпките изотзад.
-Красито - подвикна той, а Къната поемайки дълбоко въздух рече едно и-и-ъ-ъ-ъ-ъ и от нисък старт прескочи два кордона, досущ като сърна.
След ден-два Красито и Инката си смениха квартирата, Къната си възвърна формата и започнаха да бият на „малки вратички”. Партизанина уж на никого нищо не беше казал, но на Кънчо вместо Кройф, започнаха да му викат Бубка, макар че олимпийският шампион прескачаше с помощта на тояга, а пък Къната не.
 
                                                                                 *
                                                                               *   *
Ех, хубаво нещо бяха бригадите, ама де ги сега. То да имаше чуваемост в тази държава и избиратели повече щеше да има и изборите щяха да са ни у ред. А тогава под зор щеше да действат и държавниците, и футболистите, абе всички го кажи, тъй умуваше Наско Партизанина, а косъмът все се изплъзваше от подпухналите му пръсти.