КАСАТА
Тони беше поредната българка, повлечена от емигрантската вълна. Подгонена от неплатени сметки и просрочени заеми, тя потърси спасително решение в ягодовите полета на Испания. От единия край на континента, та на другия. В земеделския отрасъл. Явно не са им достигали чиниите на баш-европейците и поради това не са й предложили дейност по измиването им срещу мизерно заплащане и правото да диша демократичен въздух заедно с тях. Нейният хубавец не внасяше и стотинка вкъщи. С ентусиазъм се впускаше във всевъзможни начинания, но скоро или сам напускаше, или го помолваха да не им пречи. Постепенно се кротна, започна да се заседява пред телевизора и да се оплаква от лошото стечение на обстоятелствата. „И там няма да е зле. – успокояваше се тя. Нали на времето са били голяма империя – все нещичко трябва да е останало до днес. Значи, ще има и за нас.”
Като едно малко атомче от Голямата Надежда, тя се бе прикрепила към група свои познати и след тридневно кошмарно пътуване с автобус, се озова ...