Като в приказките
Вчера го видях за пръв път. Впечатли ме гласа му. Загледах го, защото ми заприлича на известен артист, но не можех да се сетя на кой. Трябваше да ми донесе още един документ на другия ден.
Тъкмо излизах от офиса и той застана пред мен с най-чаровната си усмивка. Потръпнах. Усещах, че потъвам в усмивката му, не можех да откъсна очи от него. Стояхме един срещу друг като хипнотизирани. Любов от пръв поглед, това е! Бях чела за нея, бях гледала безброй романтични филми, а сега ми се случваше на мен, неописуемо е. Заваля сняг, точно като в приказките. Блестящите снежинки полепваха по дългите му мигли. Искаше ми се в този миг да ги разтопя с целувките си. Страхотният му глас ме върна в реалността.
- Нося документите. Нарочно закъснях, исках да сме насаме, за да Ви поканя на кафе.
Усмихнах се.
- Красива сте, снежинките Ви отиват!
Сведох поглед, защото ми се стори, че се изчервявам.
- Да Ви закарам ли, заваля?
Първите няколко месеца бяхме почти неразделни. Щом мъжът ми заминеше в командировка, той идваше да ме вземе от нас. Всеки път ме внасяше на ръце в дома си. Радвахме се на всеки миг заедно. Държахме си ръцете и мълчахме понякога, не можехме да повярваме, че може да има такова щастие.
После у дома, докато миех чиниите след вечеря с мъжа ми, си мислех за него и се усмихвах щастлива, че го имам. След полунощ си пускахме по някой закачлив sms и след това заспивах с мисълта, че утре ще го видя. Безумно хубаво е да знаеш, че някой те обича, желае и мисли само за теб!
После започна да ми се обажда по-рядко. Уж бяха пред раздяла с любовницата му, но тя е усетила, че го губи и... се постара да си го върне.
Той хем не искаше да ме загуби, хем с нея имаха по-дълга връзка и обещание, че може би някога ще се съберат като семейство.
После започнаха разговорите ни за нея и какво да правим.
После, после ме заболя, защото бях открила десетте разлики в картинките. Колко ми беше хубаво преди и колко... е различно сега. Не исках да продължаваме така. Бях обидена и наранена. Защо, какво съм очаквала от него? Та той не ми е давал обещания, че ще е с мен до края на живота си, нито пък аз на него. По-добре беше да приключим връзката. Трябваше ли да си причинявам това?!
Такива мисли ми минаха през ума и...
- О, благодаря, много сте любезен, но колата ми е паркирана зад ъгъла.
Взех документите и си тръгнах. Вървях и си мислех: Животът ми е хубав, с мъжа ми се обичаме и с него ми е все още интересно, защо да си го усложнявам с някакви мимолетни авантюри?!
Ах, този чаровен мъж... Все пак е приятно някой да ти направи комплимент. Вдига ти се самочувствието и ми дойде една идейка. Ще мина по магазините и ще си купя оскъдно бельо и черна перука. Тази нощ ще накарам мъжа ми да полудее, сякаш е с чужда жена. Ще го направя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
