Вчера го видях за пръв път. Впечатли ме гласа му. Загледах го, защото ми заприлича на известен артист, но не можех да се сетя на кой. Трябваше да ми донесе още един документ на другия ден.
Тъкмо излизах от офиса и той застана пред мен с най-чаровната си усмивка. Потръпнах. Усещах, че потъвам в усмивката му, не можех да откъсна очи от него. Стояхме един срещу друг като хипнотизирани. Любов от пръв поглед, това е! Бях чела за нея, бях гледала безброй романтични филми, а сега ми се случваше на мен, неописуемо е. Заваля сняг, точно като в приказките. Блестящите снежинки полепваха по дългите му мигли. Искаше ми се в този миг да ги разтопя с целувките си. Страхотният му глас ме върна в реалността.
- Нося документите. Нарочно закъснях, исках да сме насаме, за да Ви поканя на кафе.
Усмихнах се.
- Красива сте, снежинките Ви отиват!
Сведох поглед, защото ми се стори, че се изчервявам.
- Да Ви закарам ли, заваля?
Първите няколко месеца бяхме почти неразделни. Щом мъжът ми заминеше в командировка, ...