svetlanal (Светлана Лажова)
340 8102
Jan 4, 2009, 10:19 AM

Като в приказките 

  Prose » Narratives
1112 0 21
2 мин reading
 

Вчера го видях за пръв път. Впечатли ме гласа му. Загледах го, защото ми заприлича на известен артист, но не можех да се сетя на кой. Трябваше да ми донесе още един документ на другия ден.

Тъкмо излизах от офиса  и той застана пред мен с най-чаровната си усмивка. Потръпнах. Усещах, че потъвам в усмивката му, не можех да откъсна очи от него. Стояхме един срещу друг като хипнотизирани. Любов от пръв поглед, това е! Бях чела за нея, бях гледала безброй романтични филми, а сега ми се случваше на мен, неописуемо е. Заваля сняг, точно като в приказките. Блестящите снежинки полепваха по дългите му мигли. Искаше ми се в този миг да ги разтопя с целувките си. Страхотният му глас ме върна в реалността.

- Нося документите. Нарочно закъснях, исках да сме насаме, за да Ви поканя на кафе.

Усмихнах се.

- Красива сте, снежинките Ви отиват!

Сведох поглед, защото ми се стори, че се изчервявам.

- Да Ви закарам ли, заваля?

 

 

Първите няколко месеца бяхме почти неразделни. Щом мъжът ми заминеше в командировка, той идваше да ме вземе от нас. Всеки път ме внасяше на ръце в дома си. Радвахме се на всеки миг заедно. Държахме си ръцете и мълчахме понякога, не можехме да повярваме, че може да има такова щастие.

После у дома, докато миех чиниите след вечеря с мъжа ми, си мислех за него и се усмихвах щастлива, че го имам. След полунощ си пускахме по някой закачлив sms и след това заспивах с мисълта, че утре ще го видя. Безумно хубаво е да знаеш, че някой те обича, желае и мисли само за теб!

После започна да ми се обажда по-рядко. Уж бяха пред раздяла с любовницата му, но тя е усетила, че го губи и... се постара да си го върне.

Той хем не искаше да ме загуби, хем с нея имаха по-дълга връзка и обещание, че може би някога ще се съберат като семейство.

После започнаха разговорите ни за нея и какво да правим.

После, после ме заболя, защото бях открила десетте разлики в картинките. Колко ми беше хубаво преди и колко... е различно сега. Не исках да продължаваме така. Бях обидена и наранена. Защо, какво съм очаквала от него? Та той не ми е давал обещания, че ще е с мен до края на живота си, нито пък аз на него. По-добре беше да приключим връзката. Трябваше ли да си причинявам това?!

 

 

Такива мисли ми минаха през ума и...

- О, благодаря, много сте любезен, но колата ми е паркирана зад ъгъла.

Взех документите  и си тръгнах. Вървях и си мислех: Животът ми е хубав, с мъжа ми се обичаме и с него ми е все още интересно, защо да си го усложнявам с някакви мимолетни авантюри?!

Ах, този чаровен мъж... Все пак е приятно някой да ти направи комплимент. Вдига ти се самочувствието и ми дойде една идейка. Ще мина по магазините и ще си купя оскъдно бельо и черна перука. Тази нощ ще накарам мъжа ми да полудее, сякаш е с чужда жена. Ще го направя.

 

 

 

 

 

© Светлана Лажова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Анетче, това са нещата от живота. Понякога са весели, друг път - не толкова. Живот!
  • !!!
    ,,После, после ме заболя, защото бях открила десетте разлики в картинките.''

    Колко е красиво всяко началото. А после тези разлики... те карат да се замислиш.

    Светле, този ти разказ, май повече ме натъжи и замисли.
    Поздрави!
  • Магдалена, дано имаме повече поводи за усмивки през новата година!!! Кадир, благодаря, пак е нещо! Въпросът е, че имаш желание, а дали ще разбера не е толкова важно. Ти опитай, пък аз ще се направя на тактична и само ще кимам разбиращо, това мисля че го мога. Усмивки за теб, също в изобилие!!!
  • усмихна ме...както ти можеш...дори когато сме тъжни пак ни усмихваш...
    затова те обичам мила Светлана...
  • Значи "леко"?! Е това искам да ми го обясниш, Кадир! Щастлива 2009 година и на теб Жулиета! Защо откриваме десетте разлики?! Защото любовта е сляпа или причината е в нас? А може би, защото много бързо се разголваме и душевно и после няма тайнство, което да поддържа тръпката по-дълго жива?! За жалост няма рецепта. А защо "за жалост", така всеки може сам да импровизира. Нали това му е хубаво на живота, че е шарен, затова е и интересен. Джейни, просто се научих да слушам и да чувам какво ми говорят. Човек може да научи много неща от наглед най-обикновен разговор. Аз много говоря и се радвам, че успявам да дам думата и на друг. Така се уча да живея, от грешките или от успехите на хората покрай мен. А повечето от тях са прекрасни личности! Прегръщам ви и ви желая успешна година!!!
  • "Безумно хубаво е да знаеш, че някой те обича, желае и мисли само за теб!"
    Ти си повече от псиголог Лажова!
    Е за това те обичам Светле...ти инстинктивно усещаш хората около себе си, и имаш дар да ги привличаш!!!
  • ....Разликите ,да...МНОГО СА ВАЖНИ,НАИСТИНА!...Защо ли обаче се почувствах ТОЛКОВА противоречиво??...Светле,...много ТОЧНО...!!! Поздравления,и много късмет и положителни емоции през 2009 година ти желая!
  • Човечко, пък аз ти опитах гевреците, топли са още и вкусни! Направени с любов! А на твоя му кажи, а е легнал с друга, а го снимах. Той си знае де, винаги съм една крачка зад него с фотоапарата! Дано се стресне поне малко от мен!
  • Ми да и моят в последните 10 години не беше лягал до тъмнокоса или поне аз не знам, а сега - Земи тая брюнетка, брато Светле, точно така реагираме... Много, много ми хареса този ти разказ!
  • Ще ползвам този жокер, много ясно, че не става 50/50 в тоя случай. Ако е да е! Дзънннн, Мая Попова, нека помощта започне сега! Юлия, Фортуна, благодаря ви! Джули, да е усмихната и на теб! Весела, зад ветрилото се случват чудеса, вълшебно е! Веси, Естония, не си разбрала и не брата, а брадата. Казвах ти, че ме боде с брадата. Много лошо се чува, ще затварям. Дали да не си купя слухов апарат, какво се правя на млада?! Зина, много си мила, бъди щастлива! Креми, за тях става дума, лошо е като ги откриеш всичките. Що да е лошо, бегай и това е! Антонела, да сме живи и здрави! Безумно хубаво е, Петинко, знаеш го! Маме, повече комплименти през Новата година, нека са ти! Танче, виждаш ли как подвежда фамилията в този случай. А някои не ми вярват. Люси, какво да се прави, съдба. Виновна ли съм, че съм сладка?! На теб всичко ще ти разкажа с най-малките подробности и без това трябва да си изхабя безплатните минути.
  • Пак ли, Лажова? Не се спря, ей! С теб съм... И да разкажеш после, ей!
  • Най-невероятният психолог в сайта отново взе думата!!!
    Прекрасна си, Светле!
    Всяка дума в твоите разкази са истинни!
  • "...десетте разлики в картинките", казваш?! Много са важни, много! Обичам да чета разказите ти и даже да ги коментирам . Страхотна муза си! И това не е комплимент, комплиментите ги оставям на мъжете .
    Щастлива година, Светланчик! Много щастлива!
  • Аз си се 'аресвам и малко по-блондичава, 'ма щом е за идеята... колко му й да си 'зема и черна перука!
    Ммм, мислих, мислих/ още го мога/ и реших - ще го направя!
    А ако нещо се сгафи, ти ще си насреща, тъй да знайш!
    Защото " Безумно хубаво е да знаеш, че някой те обича, желае и мисли само за теб!"
    пък дори и една приятелка да е...

    Обичам те, Светланчик!
    Гушанки, мила !
    За тебе щом са, са мноооого!
  • Да, и моята асоциация е такава- КОЛКО СИ ЖИВА! Евала!
  • 10-те разлики... за тях говорим!

    Ех, Лажова!
  • Боже,Боже...как пък все на тебе ти се случват такива чудеса,Лъжовна?Да се чуди човек.
    Много си съмнителна....много
    (Та да попитам този ли е,дето брат му е в Испания
    От любопитство питам само)
  • Хубаво нещо са комплиментите. Всяка жена го знае и го е изпитала. А, ти, СИ... нямам думи! Разтърси ми душата, Лажова! И се скрих зад ветрилото ти... Обич си!
  • смях се от сърце, Светлана!!!
    усмихната 2009!!!
  • Чудни мисли. Много ми хареса!
  • имаш и жокер "обади се на приятелка"
Random works
: ??:??