Катранено момче
И тази нощ ще гледам в тавана, мислейки, че стаята ми е празна и съм само аз тук, в тая бездушна и уморена вечер. Опитах се да се вкопча в остатъците от снощните сънища, ама те отдавна се стопиха някъде из абсурдния свят на моето въображение.
. . .
Добър вечер, мило момче.
Тази вечер ще ти разкажа приказка. Помниш ли, когато си тръгвах, а ти ме изпрати със зелен отровен поглед и изтръпнала усмивка? Помниш ли, когато каза, че ми липсва емоция? А ти знаеш ли това какво е? Цигара след цигара изгасях, а заедно с нея се надигаше приливна вълна от солено синьо морско безбрежие и всеки ден потушавах пожари. Вътре в мен. И вътре в теб. Още чувам ехото на всички неизпяти песни. Помниш ли ме, момче с катранени очи и остри смолисти думи? Аз теб да, и искам да излея всичката си мизерия отгоре ти, та да потънеш в нея като мен и да усетиш самотата в празния ми поглед, който постоянно пресъхваше, гледайки безгрижността и щастието ти. Искам да се удавиш в собствения си смях, който погълна и малкото усмивки, които пазех скрити за черни дни. Да разбереш какво е да обесиш надеждата на ръждясалите струни на китарата си, защото на мен не ми останаха ноти, за да ти нарисувам във въздуха истинския ад. Вече няма музика, поезия, цветя и слънце. Ти ми помогна да ги изтрия с мокър парцал от прашасалия си вътрешен свят. Чудя се какво ли е за теб истинско щастие. Дали просто аз не го усещам или в моя свят цветята цъфтят обратно и от изсъхнали листенца се превръщат в пъпчица и после никога не са съществували? Питах една нощна пеперуда, ама тя побърза да потъне в нощта преди да се е превърнала в пашкул. Мило момче, ти ме научи да мразя. И теб, и себе си, и онзи гараж с рисунки по стените, и музиката, която създадохме в него. Тогава ти ми каза, че няма емоция в мен. А аз взех китарата си на рамо и си тръгнах със студената усмивка на един загинал свят, влачейки след себе си няколко раздърпани парченца надежда за ново утро, които по невнимание съм разпиляла по улицата към дома. Е, дано да ги намери някой, който ги заслужава. На теб не ти трябват.
Лека нощ, момче от дим.
Аз потъвам в сенките...
© Аура Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Това е един БЕЗБОЖНО хубав разказ! За първи път от доста време останах наистина трогната от нещо! Поздравления!
-
Страхотен разказ!
-
хареса ми много това с цветята, които растат обратно.
-
Поздрави!!!
-
Тъжен, но красив разказ!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
животът е хубав и е пред теб, мило момиче!
най-хубавото, тепърва ти предстои!