13.
Повторното ми влизане в Станцията беше тежко и изпълнено с напрежение. Въздухът беше напоен с миризмата на кръв и сякаш се дишаше по-трудно. Ужасът, който бяхме изживели тук ме удари с пълна сила и усетих, че трудно вървя. Макар и да беше непредпазливо от моя страна, бързо се затичах към вторият етаж. Споменът за Стамен и неговото смело нападение срещу чудовището дълго не ми даваше мира. Макар и да не таях надежда, все пак набързо и с разтуптяно сърце взех стълбите на бегом. Гледката се оказа толкова страшна, че съжалих за решението си. Тялото на Стамен беше разкъсано на две. Горната половина беше наядена и разкъсана до такава степен, че се беше превърнала в безформена пихтиеста маса. Бях гледал по телевизията атаки на животни над хора, но никога не бях подозирал, че човешко тяло може да бъде осакатено толкова зле. Бавно се доближих и слепоочието ми започна да пулсира. В мен се надигна огромна омраза. Никое човешко същество не заслужаваше подобна съдба. Никое.
- Бъдете проклети, не ...