ДжонЛейзър
17 резултата
17.
Нежните ръце на Катя ме обхващат през гърдите. Тя се опитва да ми помогне да се изправя. За крехко момиче като нея, силата й е чудовищна. Не искам да я измъчвам. Бавно се надигам и продължавам да плача. Образът й е неясен, заради сълзите и сякаш плува във въздуха.
- Какво стана, Тони? – вика тя ...
Нежните ръце на Катя ме обхващат през гърдите. Тя се опитва да ми помогне да се изправя. За крехко момиче като нея, силата й е чудовищна. Не искам да я измъчвам. Бавно се надигам и продължавам да плача. Образът й е неясен, заради сълзите и сякаш плува във въздуха.
- Какво стана, Тони? – вика тя ...
431
1
16.
Божо също не се паникьоса. Веднага щом видя врагът ни, той се обърна бързо към мен.
- Да се разделим – изкрещя той. – тръгни към другият край на покрива.
Понечих да протестирам, но нямаше време за спорове.Не исках да го изоставям за нищо на света, но какво можех да направя на този проклет покрив ...
Божо също не се паникьоса. Веднага щом видя врагът ни, той се обърна бързо към мен.
- Да се разделим – изкрещя той. – тръгни към другият край на покрива.
Понечих да протестирам, но нямаше време за спорове.Не исках да го изоставям за нищо на света, но какво можех да направя на този проклет покрив ...
330
1
2
15.
Опасенията ми, че катеренето ще се окаже трудно се разсеяха, щом стъпих на скалата. Тя се оказа мека и ронлива. Краката и ръцете ми потъваха в нея и не се хлъзгаха, нито пък усещах нестабилност. Единственият проблем беше наклонът, но се стараех да не поглеждам надолу, а просто да се катеря бавно ...
Опасенията ми, че катеренето ще се окаже трудно се разсеяха, щом стъпих на скалата. Тя се оказа мека и ронлива. Краката и ръцете ми потъваха в нея и не се хлъзгаха, нито пък усещах нестабилност. Единственият проблем беше наклонът, но се стараех да не поглеждам надолу, а просто да се катеря бавно ...
660
1
2
14.
Събуждам се и рязко отварям очи. Макар, стаята да няма прозорец осъзнавам, че все още е нощ. До мен Катя спи дълбоко и дишането й е спокойно. Поглеждам я хубаво, но този път наистина тялото й е в плен на съня. Вечерта се получи неловка ситуация. Катя категорично отказа да спи сама и тъй като ням ...
Събуждам се и рязко отварям очи. Макар, стаята да няма прозорец осъзнавам, че все още е нощ. До мен Катя спи дълбоко и дишането й е спокойно. Поглеждам я хубаво, но този път наистина тялото й е в плен на съня. Вечерта се получи неловка ситуация. Катя категорично отказа да спи сама и тъй като ням ...
543
2
2
13.
Повторното ми влизане в Станцията беше тежко и изпълнено с напрежение. Въздухът беше напоен с миризмата на кръв и сякаш се дишаше по-трудно. Ужасът, който бяхме изживели тук ме удари с пълна сила и усетих, че трудно вървя. Макар и да беше непредпазливо от моя страна, бързо се затичах към вторият ...
Повторното ми влизане в Станцията беше тежко и изпълнено с напрежение. Въздухът беше напоен с миризмата на кръв и сякаш се дишаше по-трудно. Ужасът, който бяхме изживели тук ме удари с пълна сила и усетих, че трудно вървя. Макар и да беше непредпазливо от моя страна, бързо се затичах към вторият ...
367
1
2
12.
Страхът ми, че ще се окажем в капан не се оправда. От едната страна на пирамидата прозираше малко петно червена светлина. Всички се насочихме към него и го разкопахме с ръка. Веднага ни лъхна студеният и пълен с пясък, марсиански вятър. Входът беше голям, но с времето пясъкът и бурите го бяха за ...
Страхът ми, че ще се окажем в капан не се оправда. От едната страна на пирамидата прозираше малко петно червена светлина. Всички се насочихме към него и го разкопахме с ръка. Веднага ни лъхна студеният и пълен с пясък, марсиански вятър. Входът беше голям, но с времето пясъкът и бурите го бяха за ...
385
2
2
11.
Сънят ми е накъсан и често се събуждам, отваряйки рязко очи. Умората, която се е насъбрала в мен, обаче си казва думата и аз отново ги затварям. До мен Катя изглежда, че спи непробудно. Божо стои на пост, но оттук виждам как главата му клюма, защото и той е изтощен. Пещерата сякаш няма край. Сле ...
Сънят ми е накъсан и често се събуждам, отваряйки рязко очи. Умората, която се е насъбрала в мен, обаче си казва думата и аз отново ги затварям. До мен Катя изглежда, че спи непробудно. Божо стои на пост, но оттук виждам как главата му клюма, защото и той е изтощен. Пещерата сякаш няма край. Сле ...
607
1
2
10.
Колкото и да се мъчих не можах да затворя отвътре проклетата врата. Както и да я дръпнех, винаги оставаше малък процеп. Не знаех дали Марсчо може да надушва следи като куче, но ако не можеше, дали открехнатата врата нямаше да събуди любопитството му.
Катя ми изкрещя да оставя всичко и аз я послу ...
Колкото и да се мъчих не можах да затворя отвътре проклетата врата. Както и да я дръпнех, винаги оставаше малък процеп. Не знаех дали Марсчо може да надушва следи като куче, но ако не можеше, дали открехнатата врата нямаше да събуди любопитството му.
Катя ми изкрещя да оставя всичко и аз я послу ...
636
1
2
9.
Писъкът беше толкова силен, че се чу в цялата станция. Моментално скочих от леглото и грабнах крачето от леглото. Отворих вратата и в същият миг ме блъсна остра болка в гърлото и гърдите. Усетих ,че се задушавам и не мога да дишам нормално. Въздухът беше разреден и приличаше на смес, която прогар ...
Писъкът беше толкова силен, че се чу в цялата станция. Моментално скочих от леглото и грабнах крачето от леглото. Отворих вратата и в същият миг ме блъсна остра болка в гърлото и гърдите. Усетих ,че се задушавам и не мога да дишам нормално. Въздухът беше разреден и приличаше на смес, която прогар ...
403
1
3
8.
Марсианската нощ беше настъпила, а небето за пръв път от доста време се беше изчистило. Двата естествени спътника на планетата се виждаха ясно, а по близкият от тях създаваше илюзията, че само с един скок можеш да се озовеш на повърхността му. Над тях звездите трептяха със собствената си светлина ...
Марсианската нощ беше настъпила, а небето за пръв път от доста време се беше изчистило. Двата естествени спътника на планетата се виждаха ясно, а по близкият от тях създаваше илюзията, че само с един скок можеш да се озовеш на повърхността му. Над тях звездите трептяха със собствената си светлина ...
598
1
7.
Директорът на корпорацията изглеждаше удивително млад. Очаквах на големият екран да се появи някой старец с увиснала гуша и пура в уста. Вместо това на огромният директорски стол седеше млад, не повече от четиридесет години мъж. Костюмът му беше безупречен, лъскав и доста скъп. Косата му беше вче ...
Директорът на корпорацията изглеждаше удивително млад. Очаквах на големият екран да се появи някой старец с увиснала гуша и пура в уста. Вместо това на огромният директорски стол седеше млад, не повече от четиридесет години мъж. Костюмът му беше безупречен, лъскав и доста скъп. Косата му беше вче ...
335
2
2
6.
Радостно облекчение се разля по цялото ми тяло, когато видях в далечината отворената врата. Останалите бяха минали през нея, но слава богу не я бяха затворили. Докато тичах си мислех какъв кошмар ще изживея, ако стигна до вратата и тя се окаже затворена. Понякога в паниката си хората правеха стра ...
Радостно облекчение се разля по цялото ми тяло, когато видях в далечината отворената врата. Останалите бяха минали през нея, но слава богу не я бяха затворили. Докато тичах си мислех какъв кошмар ще изживея, ако стигна до вратата и тя се окаже затворена. Понякога в паниката си хората правеха стра ...
919
1
2
5.
Пещерата се оказа достатъчно широка, за да вървим по двама един до друг. Беше съставена изцяло от червеникава глина, която много приличаше на втвърден марсиански прах. Подът беше неравен, но все пак по него се ходеше спокойно. Въздухът беше разреден, но все още ставаше за дишане. На мен това ми с ...
Пещерата се оказа достатъчно широка, за да вървим по двама един до друг. Беше съставена изцяло от червеникава глина, която много приличаше на втвърден марсиански прах. Подът беше неравен, но все пак по него се ходеше спокойно. Въздухът беше разреден, но все още ставаше за дишане. На мен това ми с ...
474
2
4.
Стоя до прозореца и бавно съзерцавам гледката навън. В момента се вихри огромна пясъчна буря.Вече свикнах с внезапните силни пориви на ветровете, но тази е най-голямата досега. Силата на вятъра е толкова силна ,че кара цялата станция леко да се поклаща. Големи червени облаци са затулили небето и ...
Стоя до прозореца и бавно съзерцавам гледката навън. В момента се вихри огромна пясъчна буря.Вече свикнах с внезапните силни пориви на ветровете, но тази е най-голямата досега. Силата на вятъра е толкова силна ,че кара цялата станция леко да се поклаща. Големи червени облаци са затулили небето и ...
398
1
3.
Хубаво е да имаш момиче до себе си. Катя непрекъснато мърда и от време на време се стряска, но нейното дишане ми действа ободряващо. Щом открихме човешките останки никое от момичетата не пожела да спи само. Претърсихме внимателно другите стаи, но повече не открихме нищо подозрително. Проблемът на ...
Хубаво е да имаш момиче до себе си. Катя непрекъснато мърда и от време на време се стряска, но нейното дишане ми действа ободряващо. Щом открихме човешките останки никое от момичетата не пожела да спи само. Претърсихме внимателно другите стаи, но повече не открихме нищо подозрително. Проблемът на ...
393
1
2.
И през ум не ми е минавало, че когато пристигна на Марс ще ме посрещнат с хляб и сол. Но празната и безмълвна станция ме озадачи. Дори и никой от корпорацията да не си беше направил труда да каже на заселниците, че идват нови попълнения, все щяхме да срещнем някакви хора. Най малкото силният рев ...
И през ум не ми е минавало, че когато пристигна на Марс ще ме посрещнат с хляб и сол. Но празната и безмълвна станция ме озадачи. Дори и никой от корпорацията да не си беше направил труда да каже на заселниците, че идват нови попълнения, все щяхме да срещнем някакви хора. Най малкото силният рев ...
424
1
1
1.
На малкият прозорец, Марс започва да се показва все по отчетливо. Поглеждам нетърпеливо календара и установявам ,че до Червената планета ни остава още един ден. Каква радост и какъв копнеж. От шест месеца чакам да се появи тази гледка. Сякаш беше преди милиони години, когато се записах в програма ...
На малкият прозорец, Марс започва да се показва все по отчетливо. Поглеждам нетърпеливо календара и установявам ,че до Червената планета ни остава още един ден. Каква радост и какъв копнеж. От шест месеца чакам да се появи тази гледка. Сякаш беше преди милиони години, когато се записах в програма ...
441
1
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
