5 мин за четене
2.
И през ум не ми е минавало, че когато пристигна на Марс ще ме посрещнат с хляб и сол. Но празната и безмълвна станция ме озадачи. Дори и никой от корпорацията да не си беше направил труда да каже на заселниците, че идват нови попълнения, все щяхме да срещнем някакви хора. Най малкото силният рев на двигателите на ракетата ни щеше да бъде като звънец за тукашните обитатели.
Учудени бяха и другите ми спътници, но те като, че ли не се трогнаха толкова много. След бърз оглед на този коридор те тръгнаха смело напред. Отвориха тежката стоманена врата и всички влязохме. Озовахме се в огромна стая. Таванът беше висок поне четири метра и украсен с примигващи неонови лампи. Отдясно имаше огромни метални гардеробчета. На всяка врата имаше номер и светещи цифри, на които се въвеждаше личният ПИН номер.
- Добре дошли на Марс, доброволци !
Вибриращ метален глас стресна всички ни, а Стефан даже замахна във въздуха несъзнателно. Всички се огледахме ,но не видяхме никой. Поглед нагоре ни подсказа, ч ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация