„Килими за всеки джоб“ – тази реклама привлече вниманието ми като постоянен магнит-коларски пирон. По принцип не съм от придирчивите и ми е все тая дали ще си влача петите по паркет, балатум или теракот, но ключовата дума „джоб“ (със сигурност някой от авторите на рекламата е завършил психология в СУ) ме грабна и ме завъртя в буен консуматорски танц. Рекламата е велика сила: накара ме да мечтая в перспектива и триизмерно. Така че завивам надясно и влизам в магазина, докато зад мен здравият разум въздъхва безутешно. Вече съм му свикнал, така че направо минавам на въпроса:
- Добър ден, цяло щастие е, че живея наблизо и още по-голям подарък от съдбата е, че предлагате килими за всеки джоб! Явно днес ми е щастливият ден, така че, какъв килим ще ми препоръчате за всекидневната? Изискванията ми са да е хубав, да ми е по джоба, както гласи рекламата ви, и да е с размер три и петдесет на четири и двайсет. Плюс-минус два сантиметра въобще не ги обсъждаме, от мен или от вас да мине - както дойде!
Тя ме гледа, все едно съм настърган кашкавал в супа топчета, претегля ме на око и вика: „Смятам, че ето този е идеален за вашите изисквания: внос от Близкия Изток, ръчно правен, сам виждате, съвършена симетрия, овча вълна от овца, пасла край Исламабад, специална оферта – три и петстотин, с транспорта“. Викам й, а ако приспаднете транспорта, живея на 50 метра и мога да го занеса на гръб, цената същата ли ще е? Това е крайната цена, отговаря тя, ако искате, носете го на гръб, ако искате го изстреляйте до вашия вход с тръба за фунийки! И ме гледа на бедност, все едно вече е разбрала, че само й губя времето и не мога да си позволя най-изгодния им килим.
Обиждам се, но не заради пренебрежителното й отношение, а заради цялото килимарско съсловие. Явно и тях кризата за кадри ги е тръшнала на килима…добре, де – на тепиха от овча вълна, и ги души с тежестта на своите 16 месеца КОВИД-безнадеждност. Благодаря унизен, излизам и си представям какво бих сторил на мястото на този ментален ТЕЛК, попаднал случайно на това място. Примерно, влиза какъв да е клиент, с капризни палци на краката, настроен за изгодна сделка, джобовете му празни, но желанията му целеустремени:
- Добър ден! Какъв килим ще ми препоръчате за всекидневната? Изискванията ми са да е хубав, да ми е по джоба и да е с размер три и петдесет на четири и двайсет.
Ще го грабна с лява ръка под мишница, с дясната ще го застопоря да не избяга, щом чуе цената, ще го заведа до най-скъпия килим и ще му кажа:
- Днес ви е щастливият ден, до 13:00 часа това чудо на килимарството, изработено с ексклузивното внимание на стотици пръсти от Близкия Изток е на промоция: 5500 лева, без транспорта! С него е шестичка, но, както казват, кеф цена няма!
Той ще си погледне джобовете, ще се опита да ме убеди, че по нищо не приличат на мях на родопдска каба-гайда и дори ще си позволи шегичка:
- Господине, ама това да не е летящо килимче, че струва толкова?! – и ще понечи да се засмее за моя сметка, но аз бързо ще го парирам:
- Да, летящо е, и то по редовна линия, а не чартър. Има и междинни кацания за вчесване на ресните, а венецуелски стюардеси с намазани с испански зехтин стъпълца пъплят по него и му освежават шарките.
- Е, то за тая цена ще трябва да каца на ВИП-терминала – ще се опита да се измъкне от ситуацията той, но аз вече ще съм се прицелил в джоба му и ще чакам разрешение от кулата за допълнителни реплики.
- Господине, виждам, че знаете какво искате, иначе нямаше да влезете точно тук. При нас не килимите са изкуство, а изкуството е килими! Знаете ли, примерно, че на онзи килим до входа София Лорен е заченала деветия си внук?! Не знам дали го осъзнавате, но вие не сте в прост квартален магазин, а в галерия! Едно е да ходиш от кухнята до тоалетната по меко, друго е да ходиш от кухнята до тоалетната по история! Да, разбирам, не всеки жител на квартал е узрял за идеята, че духовното е над джобното, но във вашите очи виждам, че вие сте изключение! Не се колебайте, Величието се нуждае от вас! – и ще притихна в поза три четвърти несполучил килимар. Той ще се поосуче, ще понечи да излезе, но ще му е неудобно, защото всеки кълве на четката „изключение“, накрая ще се възползва от разсроченото изплащане, ще грабне килима на рамо и пет години на падежната дата на кредита ще си го чука о главата, като всички свои съседи.
Но тези хора поне ще се разхождат в панелките си не по килими, а по събития. Вие, примерно, можете ли да се похвалите, че килимът ви във хола е същият, на който Омар Шариф е ял варени яйца по време на снимките на „Лорънс Арабски“?! Не можете?! Така си и мислех. Срещу шест и сто, или на разсрочено плащане, великият Омар ще ви прави компания по всяко време, дори от Отвъдното.
© Илиян Всички права запазени