Клишета на килограм

   
                                                              I
                                                                                               
  Обядваха и пиха кафе на огрян от слънцето площад. С рояци гълъби по него и с красив фонтан по средата. После се прибраха и правиха любов в тихата, топла и тъмна хотелска стая. Четоха един след друг в леглото на глас. Любими откъси от книгата, която си носеха. Смяха се. После заспаха прегърнати...
  Вечеряха навън на свещи - в малко, приятно ресторантче на брега на морето. На другия ден разглеждаха забележителности, правиха снимки и се разхождаха из градчето. На третия ден излетяха за дома с голямо съжаление. Защото сърцата им завинаги бяха останали там.
  
  И така няколко години подред. Докато не си купиха къщичка в околностите и не се преместиха да живеят за постоянно в нея...До тук добре!
  Докато копаеха един ден в градината, намериха съкровище. Но радостта им не трая дълго, защото го проиграха на хазарт.
  Една нощ на двора кацна летяща чиния. Когато излязоха сънени и рошави да видят какво става, извънземните ги отвлякоха за научни експерименти.
  Върнаха ги след време. Споделиха с пресата какво са преживели. Станаха медийни звезди! Славата и светския блясък им дойдоха в повече. Тръгнаха по наклонената плоскост - алкохол, наркотици, изневери, сбивания и пр.
  Къщата им се срути при земетресение. Решиха да се върнат отново там, откъдето бяха дошли. По време на полета, самолетът им се възпламени и падна в Океана...Малкото оцелели, сред които и те двамата, се добраха до пустинен остров. Там трябваше не само да оцеляват, но и да се пазят от обитаващите го динозаври!...
                                                                                               
                                                                II
                                                                                               
  Свикнали сме да свързваме клишетата с филмите, книгите, музиката, театъра. Но всички изкуства се коренят малко или много в самия живот. Черпят вдъхновение от него. Затова и е толкова трудно понякога да се прокара точна граница между клише и неклише; между банално и оригинално; между изтъркано и евристично.
  Знаем, че животът, езикът, изкуството са пълни с клишета. Но това не ни спира да живеем, да се изразяваме, да гледаме филми, да слушаме музика, да четем, да ходим на театър. Клишетата органично са се втъкали в тъканта на житието-битието ни, а някои от тях са толкова трогателни и красиви!...Обикновено започват да ни дотягат и да ни " натъртват", едва когато усещаме негативните последици от тях. Понеже имат свойството да спускат розов воал пред погледа и да "влошават" слуха. Но всичко това е до време. Колкото по-млад е човек и си мисли, че "всичко, което хвърчи, се яде", толкова по-податлив е на клишета. С годините започва да "отсява просото от плявата" и малко по малко нещата се избистрят.