В мразовитата януарска нощ самотен прозорец пръскаше оскъдна светлина на уличката, далече от центъра на града. Единични снежинки се гонеха във въздуха. Някои от тях за миг спираха на перваза на прозореца, надзъртаха в стаята, а после дали уплашени от вида на горящата камина вътре, дали запленени от танца си с вятъра, отлитаха по своите незнайни пътища в тъмнината. Зад стъклото, на голяма кръгла маса шестима мъже на възраст около Христовата съсредоточено гледаха картите в ръцете си. Стаята беше техният мъжки клуб. Някога го бяха нарекли на шега „Клуб на усамотените сърца“. После „у“-то някак си изчезна и се превърна в „на самотните сърца“. Така си и остана. Всъщност беше място за събиране на приятели от детството и училището, и никой от тях не беше самотен. Срещаха се всяка сряда вечер, понякога всичките, понякога в непълен състав. Апартаментът беше нещо като студентска квартира, но малко по-подредена и със значително по-пълни хладилник и бар. Принадлежеше на пралелята на Мирослав, коят ...