Кметът

КМЕТЪТ Е ГОЛЯМ ЛЪЖЕЦ

Една сутрин на витрината на градския универсален магазин цъфна надписът „Кметът е лъжец!”.

Твърдението не беше подкрепено с факти и доказателства. Дори не претендираше да е истина. Написано с бяла блажна боя, то обаче разкриваше размах и дързост у твореца.

Когато по-късно през деня, временно останал сам със себе си, кметът разбра за скандалния надпис, ядоса се повече, отколкото бе нужно за такава дреболия и нареди:

- Публикувайте опровержение във вестника! Незабавно!

И продиктува на секретарката си следната заповед: „Забранявам писането на глупости за кмета по витрините!”. Заповедта бе разпространена.

На другия ден със същия размах и дързост върху сградата на градската библиотека някой отново беше написал с големи и широки букви: „Кметът е голям лъжец!”

Отговорът на кмета не закъсня. Издаде заповед: „Забранявам писането на големи глупости за кмета по витрините и върху сградата на библиотеката!” Което, погледнато наобратно, означаваше, че писането на малки глупости е позволено, а също и на големи глупости, но не по витрини и библиотеки.

През следващите десетина дни надписът за кмета накичи почти всички обществени сгради, банята и двете градски тоалетни, което формира доста дълъг ограничителен списък на реципрочните заповеди, ограничаващи писането на големи глупости.

Понеже списъкът стана прекалено дълъг и заплашваше да се окаже неизчерпателен, на кмета му хрумна съдържателна идея. Той продиктува следната заповед на секретарката си, обобщаваща целия му опит в борбата срещу надписите, съдържащи големи глупости за него:

- Пиши – каза строго на момичето, - пиши внимателно: „ЗАБРАНЯВАМ ПИСАНЕТО!”

И млъкна. Секретарката го погледна в очакване, но нищо не последва. Позволи си да го попита:

- Кое писане забранявате, господин кмете?

- Всякакво писане! Вся-как-во! Ясен ли съм!

Секретарката, написала заповедта, вече беше в нейно нарушение. Местният вестник не отпечата заповедта, защо писането беше забранено; тя не беше разпространена никъде по същата причина. Никой дори и не прочете за съществуването ù, което доказваше, че е изпълнена стриктно; волята на кмета се разпространяваше от уста на уста и от поколение на поколение.

Така историята запомни от написаното по витрините, върху библиотеката, в тоалетните и навсякъде из града, че кметът е голям лъжец. Което всъщност не беше вярно.