Книгата на опасните тайни, глава пета

КНИГАТА НА ОПАСНИТЕ ТАЙНИ:ГЛАВА ПЕТА.МОМЧЕТАТА ИНДИГО РАЗКРИВАТ ТАЙНАТА ЗА СЕБЕ СИ И ЗЛОДЕИТЕ.

  След няколко минути се видяха заобиколени от множество момчета на възраст от пет до шестнадесет години, които, изглежда, произхождаха от всякакви народи и раси на Земята.

- Добре дошли! Чакаме ви отдавна да дойдете- приветства ги едно високо момче с весели сини очи и дълга до рамената руса къдрава коса.- Аз съм Влад, тук съм много отдавна, не познавам нито родителите си, нито знам къде съм роден. Ако имате въпроси, питайте, ние ще ви отговорим.

- Аз пък съм Борис- промъкна се напред едно малко тъмнооко момченце.- Отскоро съм тук и ми е много мъчно за мама...

- Русалия, - наведе се Дарена към ухото на принцесата и зашепна-Това не е ли детето на леля ти, което изчезна няколко дни, след като се роди? Още го търсят , но няма и следа от него...

- Да, също така тихо отговори Русалия , мисля, че е той, ето му и обецата със звездичката на ухото, тя му я сложи още когато се роди! Но засега си мълчи, още не знаем дали ще можем да ги освободим...

 - Искаме да знаем кой ви държи тук и как точно- заговори пръв Джордано- Трябва да ни помогнете да разберем как да ви освободим.

- Това е място, където властват Полусенките- започна Влад- Те са завладели цялата Земя, много от хората са им подвластни и вършат всичко, което поискат от тях. Много малко са тези, които им се противопоставят, но и те не знаят срещу какво се изправят, затова, рано или късно, са победени и или загиват, или се променят...

- Но откъде са дошли, знае ли се? И могат ли да бъдат победени?

- От никъде не са дошли, те са се създали тук. Хилядолетия наред са събирали злото от хората и са го трупали на едно място. Никой не знае къде е това място, оттам черпят сили. Всъщност, те нямат собствени тела, всеки ги вижда по различен начин, страхът му създава образа им.

- Те се страхуват от нас, продължи едно друго момче, мургаво, високо и с големи очи- Впрочем, не се представих, аз съм Радж. Не знаем точно защо се страхуват. Всеки от нас има някои умения, но какво точно можем да сторим, още и ние не знаем.

- В книгата пише, че можете да промените света, по- точно, да спрете насилието- намеси се Дарена.- Хората още не знаят , че сте живи и че сте тук, но по света се раждат и други като вас, само че момичета. Защо полусенките са събрали тук само момчета?

  Никой не можа да отговори.

- А как ни задържат тук, сега ще ви покажа- и Влад изведнъж подскочи много високо, издигна се над стените и изчезна оттатък.

- Но как...едва успя да промълви Ева и изведнъж момчето се появи отново при тях, придърпано като от необикновено еластично въже , което го хващаше през кръста и изчезваше някъде под земята. Въжето изглеждаше направено от пара, мъгла или нещо подобно.

- Всички имаме такива въжета, никой не може да ги среже или развърже...Мога да скоча още по- високо, веднъж дори се настаних на крилото на един самолет. Едно момиченце ме видя и извика на майка си: “Мамо, виж, ангел!“ , но тогава въжето ме издърпа обратно.

- Завързващата магия!- досети се Русалия- Ето какво било, трябва да разберем откъде започва.

   Но никой не беше чувал за това. Предполагаха само, че е някъде под земята, защото парата се губеше в тревата и оттам излизаше при нужда.

- А не можете ли да изпратите съобщение на хората?

- Аз направих множество балони, каза Радж, написах на тях всичко и ги пуснах в небето, но всички се пукат и не могат да прелетят над боровата гора.

- Знам защо, обади се малкият Борис, там на върха на най-високото дърво стои злият трол Спас и ги пука с борови иглички! Чух го да си говори сам колко добре го бил измислил...

- Чул си го?- не повярва Ева.

- Да, той чува всичко, което се говори и мисли далече около нас. Може да чуе всеки от нас, да съобщи на другите, ако някой е в беда, за да му помогнем- обясни Влад- Той чу вашите разговори и затова дойдохме да ви посрещнем. Безпокояхме се да не ви настигнат вещиците, но розите затвориха пътеката след вас и те не можаха да ви проследят!

- Вие сте добри, намеси се и друго момче, което се представи като Ралф, по пътя си вършихте само добрини, затова всички бяха загрижени за вас.

- Но все някой трябва да знае как да намерим началото и как да развалим магията!- не се примиряваше Дарена.

- Чувал съм за една мъдра жена, може би тя ще ни помогне-излезе напред друго момче, Свен.- Дори не знам дали е жена или някакво друго същество, защото никой не я е виждал. Живеела в пълен мрак в една пещера зад водопада, наричат я Майката на прилепите.

- Тогава да я намерим! Но как ще стигнем до нея, тук има няколко водопада!- както винаги, Дарко беше готов за действие.

- В книгата се говореше за изкачване на водопад, значи, пещерата е на високо...- разсъждаваше на глас Русалия.

- Мисля, че се сещам за такъв водопад- обади се Карлос, който досега мълчеше- Веднъж стигнах до него и се опитах да се изкача, но водата беше много студена и се отказах. Мога да ви заведа, но предупреждавам, че няма да е лесно.

- Да вървим! Нямаме никакво време за губене. Ако не успеем до три дни, ще си останем завинаги тук. Нали помните какво каза Дордона? Може да ни чака само три дни...-всъщност, беше го казала само на Дарко, другите го чуваха за първи път.

    И Сговорната дружина пое на път, предвождана от Карлос.