След няколко минути се видяха заобиколени от множество момчета на възраст от пет до шестнадесет години, които, изглежда, произхождаха от всякакви народи и раси на Земята.
- Добре дошли! Чакаме ви отдавна да дойдете- приветства ги едно високо момче с весели сини очи и дълга до рамената руса къдрава коса.- Аз съм Влад, тук съм много отдавна, не познавам нито родителите си, нито знам къде съм роден. Ако имате въпроси, питайте, ние ще ви отговорим.
- Аз пък съм Борис- промъкна се напред едно малко тъмнооко момченце.- Отскоро съм тук и ми е много мъчно за мама...
- Русалия, - наведе се Дарена към ухото на принцесата и зашепна-Това не е ли детето на леля ти, което изчезна няколко дни, след като се роди? Още го търсят , но няма и следа от него...
- Да, също така тихо отговори Русалия , мисля, че е той, ето му и обецата със звездичката на ухото, тя му я сложи още когато се роди! Но засега си мълчи, още не знаем дали ще можем да ги освободим...
- Искаме да знаем кой ви държи тук и как точно- за ...