15.06.2009 г., 9:50 ч.

Когато доброто тръгне по хората 

  Проза » Разкази
1763 0 22
4 мин за четене
КОГАТО ДОБРОТО ТРЪГНЕ ПО ХОРАТА
На 13 юни в ранния следобед тръгнах от гара Горна Оряховица за Стара Загора, откъдето малко след 18 ч. трябваше да продължа с ускорения бърз влак Бургас – София за Пазарджик. Крайната ми цел беше град Панагюрище. Там трябваше да се срещна с приятели от моя любим интернет сайт „Откровения”. Близо 80 автори от страната, които публикуват свои творби в страниците на сайта, си дадоха поредна среща в този борчески град за откриването на дните на културата.
Аз пристигах последен. Преди слизане от първия влак бях похвален от двете дами в купето – помогнах им за тежките сакове. И за да помогна още по-добре, поласкан от похвалата, неволно съм забравил в купето едната си чанта с лични вещи – по-голямата. Не съм сигурен, но май съм единственият кавалер, поне на Балканите, който си забравя чантата, за да поноси багажа на напълно непознати дами!
Уютът във вагона на ускорения бърз влак ме унесе. Едва към Чирпан усетих, че са ми малко багажите и изтръпнах! Повече от 30 ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Христов Всички права запазени

Предложения
: ??:??