Когато доброто тръгне по хората
КОГАТО ДОБРОТО ТРЪГНЕ ПО ХОРАТА
На 13 юни в ранния следобед тръгнах от гара Горна Оряховица за Стара Загора, откъдето малко след 18 ч. трябваше да продължа с ускорения бърз влак Бургас – София за Пазарджик. Крайната ми цел беше град Панагюрище. Там трябваше да се срещна с приятели от моя любим интернет сайт „Откровения”. Близо 80 автори от страната, които публикуват свои творби в страниците на сайта, си дадоха поредна среща в този борчески град за откриването на дните на културата.
Аз пристигах последен. Преди слизане от първия влак бях похвален от двете дами в купето – помогнах им за тежките сакове. И за да помогна още по-добре, поласкан от похвалата, неволно съм забравил в купето едната си чанта с лични вещи – по-голямата. Не съм сигурен, но май съм единственият кавалер, поне на Балканите, който си забравя чантата, за да поноси багажа на напълно непознати дами!
Уютът във вагона на ускорения бърз влак ме унесе. Едва към Чирпан усетих, че са ми малко багажите и изтръпнах! Повече от 30 минути бяха минали… В забравената чанта имаше лични документи, почти нямаше неща, които биха били ценни за друг човек. Но аз само за миг си помислих: Какво ли ще стане, ако някой пътник с бдително око подаде сигнал за оставена чанта без надзор, в която може да има какво ли не! Бомба например!
По най-бързия начин се представих на началник-влака и му разказах детайлите. След десетина минути вече усетих силата на мобилните комуникации. Той избра мобилния номер на колегата си от другия влак и отговорът дойде – чантата вече е намерена. Бяха любезни хората и попитаха къде ще ми е най-удобно на връщане да си получа забравения багаж, а аз още не знаех нито как да им се отблагодаря, нито пък колко ...!
В този ден се почувствах европеец от бяла страна! Хигиената и тишината бяха първото, което ме впечатли във вагона. Пътниците си говореха много тихо. Мобилни телефони просвирваха, делово и без напрежение за говорещите преминаваха разговорите. Нямаше го досадния удар на колелетата в релсите, който още ни мъчи в стария тип вагони. Не ми загорчаха и минутите закъснение на моя ускорен бърз влак, поради намалената скорост в няколкото ремонтирани участъка.
В Пазарджик вече бях изпуснал и последния микробус за Панагюрище. Две самотни таксита на пиацата, а аз – единствен кандидат за пътуване! Разбраха ми хората сериозността на проблема и едното такси на половин цена ме понесе към мястото на срещата, за която се бях готвил толкова дълго. Шофьорът ми разказа десетки случаи, когато е бил свидетел на добри дела, повечето в България и по-малко в чужбина, където поработил около година. Значи, не сме за изхвърляне българите, но повече трябва да си повярваме.
Празнично ми беше на срещата. Толкова приятелки отдавна не ме бяха прегръщали! Не успях да им благодаря за искреното мило отношение, но малко след 6 часа в ранното утро на 14 юни застанах пред бялата величествена фигура на Райна Княгиня в центъра на Панагюрище и благодарих на нея, че в духовния свят на всички истински днешни българки продължава да живее по една нова Райна Княгина, силна и горда следовница, която търпеливо бродира в съзнанието на мъжете нуждата от дълбок поклон пред духовната сила на всяка достойна българка.
В ранното утро на 14 юни от Пазарджик в обратната посока пак ме вози същият влак, но с друг дежурен екип. Не научих името на човека, който ми помогна предния ден. Но има ли значение името само на един добър човек, когато цялата дежурна смяна от влака излъчваше култура. След проверка на билета кондукторът вежливо казваше на всеки следващ пътник „Благодаря!”, а аз сякаш бях станал герой в днешна небългарска приказка, на която не и се вижда краят, но много силно се усеща, че доброто и то ходи по хората!
В паметта ми прозвънва гласът на Богдана: „Ако до всяко добро същество …” И за кой ли път днес пак си казвам: Дано!!!
© Николай Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
За доброто, което си калесал с добри думи да следва стъпките на живота ни - благодаря, Батко!
-
Направо като приказка ми звучи... Като знам какви са хората. Но Бог дава- Бог взема... Винаги има такива, на които им е дал добрина!
-
и аз казвам...Дано!
и те прегръщам, защото в Панагюрище не успях да дойда...
за съжаление. -
Може би доброто е черта от нормалния нравствено - етичен статус на човека - ако не са го побъркали други неща, вън от него...Поздрави за активната позиция и затова, че много хора ще прочетат тези редове!
-
Дано!!!
-
Вече е тръгнало, Бате!
-
Когато доброто тръгне по хората....
-
Дано....!
-
Прави добро и не чакай да ти се връща.
Който много дава,по има!
Батко! -
На добрите батковци винаги ще се намери кой да им помогне
-
Благодаря ви най-искрено, че прочетохте! Особено на мъжете, защото май ние по-рядко четем нужните послания, а и някак на скорост ... На Greg и marko - силна прегръдка! На останалите - подчертано нежна!
-
Дано!!!
И няма как де не, що има такива хора като теб!
Добрият човек вижда и среща добро!
Лошият, само лошотия!
Прегръдка, Ники! -
"...в духовния свят на всички истински днешни българки продължава да живее по една нова Райна Княгиня, силна и горда следовница, която търпеливо бродира в съзнанието на мъжете нуждата от дълбок поклон пред духовната сила на всяка достойна българка."
Благодаря за хубавите думи и за признанието! -
Благодаря, че сподели!
-
Къде намери тея влакове- "европейските"...Едва ли БДЖ ще ти предложат чак такъв уют...От опит го знам...
За 8-ми декември преди 2 години бяха натикали около 200 студенти в един пощенски вагон...Все едно бяхме добичета ,карани за някоя касапница... -
Колко си прав! Стана ми много хубаво след прочита!
-
Колко е приятно да се чуват такиива истории... Благодаря! Поздрави!
-
Забелязала съм, че почти винаги, когато направя добро, ми се връща. Може би това е рецептата. Ти си направил добро и...ти се връща, защото го заслужаваш!!! Колко е хубаво!!! Радвам се, че се запознахме Ники!!!
-
Не е за вярване, а? Чудиш се вярно си в България. Така като го чета и аз не мога да повярвам, че това се случва в Татковината, а купонът в Панагюрище бе страхотен. И аз бях там и аз се веселих. Весел Патиланец.
-
Радвам се за теб ,приятелю.Много ми е мъчно, че съм на 7 часови зони от вас.Искаше ми се ви срещна.Интересно си го описал.
-
Имал си късмета да срещнеш Човеци!
Няма по-добро начало по пътя към срещата! -
Купонът за теб е започнал още по пътя
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
