Когато я карам, някак
Карам си.
- Как я караш – пита това момиче.
- Просто я подкарвам,някак си.
- На умен ли се правиш – пита същото момиче.
- Не.
- Тогава млъкни.
- Добре – казвам.
После идва трудният дъжд .
После трудният път.
И всичкото ми иска да спре.
- Ей, как си ?
- Ок!
- Защо ревеш ?
Не знам какво да кажа на този.
- А ти защо понякога пикаеш – казвам.
- Правиш се на мъж ли ,копеле!
- Не.
- Тогава млъкни.
- Добре – казвам.
После идва нов ден,но това не променя нещата.
- Как я караш – пита това момиче.
- Просто я подкарвам,някак си.
- На умен ли се правиш – пита същото момиче.
- Не.
- Тогава млъкни.
- Добре – казвам.
После идва трудният дъжд .
После трудният път.
И всичкото ми иска да спре.
- Ей, как си ?
- Ок!
- Защо ревеш ?
Не знам какво да кажа на този.
- А ти защо понякога пикаеш – казвам.
- Правиш се на мъж ли ,копеле!
- Не.
- Тогава млъкни.
- Добре – казвам.
После идва нов ден,но това не променя нещата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
