Кои са Мама и Татко?
Беше горещо лято. Ваканция, море, време за игри и хубави емоции.
Геновева щеше да започва четвърти клас. За лятната ваканция си беше отишла на село при баба и дядо. По цял ден тя играеше с децата навън и се наслаждаваше на детството си. Но един ден, докато играеше с тях, при тях дойде едно комшийско дете и каза:
- Геновева, ще може ли да дойдеш за малко?
На нея и беше странно, какво толкова е станало, че това момче вика точно нея и то настрани от другите деца. Това момче се казваше Стилян. Той беше с година по-малък от нея и играеха често заедно, но не и в този ден.
Тя се дръпна от приятелите си, с които играеха на "Подаръци" и каза:
- Какво е станало? Кажи? Толкова си блед? Плашиш ме.
А Боян се натъжи и каза:
- Днес като седнахме да обядваме, баба ми и дядо ми ми казаха нещо, което трябваше да пазя в тайна, но аз не мога да пазя тайни от теб, защото сме приятели, а приятелите нямат тайни един от друг.
- Добре, кажи... Какво ти казаха?
- Не знам... май не трябва да ти казвам... Е, хубаво, така и така съм го решил, ще ти го кажа, ама ще си мълчиш.
- Добре, хайде, че ме чакат... - нямаше търпение Геновева, без ни най-малко да подозира какво щеше да и каже той.
- Ами... казаха, че си осиновена...
Геновева не знаеше какво означава това. Не се беше сблъсквала с тази дума досега. В нейната глава имаше само уроци, домашни, идеи за игри, смешки... но не и дума като тази...
- Какво означава това? - попита тя, още по-уплашена...
- Онази жена в градината (той посочи баба и) не ти е баба... А онеза двамата, дето са седнали и си приказват, не са ти майка и баща!!!!
Геновева едвам сдържаше сълзите си. В главата и започнаха да се бият един куп въпроси, които тя занарежда пред Стилян:
- Как така? Ами аз как съм се появила в семейството на тези хора?...
- Когато си се родила - започна Стилян да и обяснява... - Доколкото разбрах от баба и дядо, истинската ти майка и татко не са те искали и са те изоставили в дом при деца, които също са останали без родители. Били сте в твоето семейство много деца и майка ти и баща ти не са те искали.
Та тези хора, при които си сега, не са можели да имат деца, а са искали да имат... и затова са те взели да живееш при тях...
Геновева не можеше да издържи и секунда повече. А майка и я викна да ядат за обяд, понеже бяха заети и нямаше време по-рано да хапнат.
Геновева пристъпваше едвам-едвам. Копнееше да стане невидима. Искаше да се махне от тези чужди хора...
Тъжна история, но с хубав край.
Защото... Когато Геновева порасна и започна малко по-добре да разбира нещата, осъзна, че дори и да е осиновена, не тези, които са я изоставили, са нейните родители, а тези "чуждите", от които искаше да избяга преди, те заслужават да ги нарича така - МАМА и ТАТКО!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
