Кои са Мама и Татко?
Беше горещо лято. Ваканция, море, време за игри и хубави емоции.
Геновева щеше да започва четвърти клас. За лятната ваканция си беше отишла на село при баба и дядо. По цял ден тя играеше с децата навън и се наслаждаваше на детството си. Но един ден, докато играеше с тях, при тях дойде едно комшийско дете и каза:
- Геновева, ще може ли да дойдеш за малко?
На нея и беше странно, какво толкова е станало, че това момче вика точно нея и то настрани от другите деца. Това момче се казваше Стилян. Той беше с година по-малък от нея и играеха често заедно, но не и в този ден.
Тя се дръпна от приятелите си, с които играеха на "Подаръци" и каза:
- Какво е станало? Кажи? Толкова си блед? Плашиш ме.
А Боян се натъжи и каза:
- Днес като седнахме да обядваме, баба ми и дядо ми ми казаха нещо, което трябваше да пазя в тайна, но аз не мога да пазя тайни от теб, защото сме приятели, а приятелите нямат тайни един от друг.
- Добре, кажи... Какво ти казаха?
- Не знам... май не трябва да ти казвам... Е, хубаво, така и така съм го решил, ще ти го кажа, ама ще си мълчиш.
- Добре, хайде, че ме чакат... - нямаше търпение Геновева, без ни най-малко да подозира какво щеше да и каже той.
- Ами... казаха, че си осиновена...
Геновева не знаеше какво означава това. Не се беше сблъсквала с тази дума досега. В нейната глава имаше само уроци, домашни, идеи за игри, смешки... но не и дума като тази...
- Какво означава това? - попита тя, още по-уплашена...
- Онази жена в градината (той посочи баба и) не ти е баба... А онеза двамата, дето са седнали и си приказват, не са ти майка и баща!!!!
Геновева едвам сдържаше сълзите си. В главата и започнаха да се бият един куп въпроси, които тя занарежда пред Стилян:
- Как така? Ами аз как съм се появила в семейството на тези хора?...
- Когато си се родила - започна Стилян да и обяснява... - Доколкото разбрах от баба и дядо, истинската ти майка и татко не са те искали и са те изоставили в дом при деца, които също са останали без родители. Били сте в твоето семейство много деца и майка ти и баща ти не са те искали.
Та тези хора, при които си сега, не са можели да имат деца, а са искали да имат... и затова са те взели да живееш при тях...
Геновева не можеше да издържи и секунда повече. А майка и я викна да ядат за обяд, понеже бяха заети и нямаше време по-рано да хапнат.
Геновева пристъпваше едвам-едвам. Копнееше да стане невидима. Искаше да се махне от тези чужди хора...
Тъжна история, но с хубав край.
Защото... Когато Геновева порасна и започна малко по-добре да разбира нещата, осъзна, че дори и да е осиновена, не тези, които са я изоставили, са нейните родители, а тези "чуждите", от които искаше да избяга преди, те заслужават да ги нарича така - МАМА и ТАТКО!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Гери,Благодаря ти,мила!
-
Хубав е разказа ти,Гале!
Доказала съм те за себе си! -
Мила,за разказа съм използвала името Стилян!
Благодаря ти искрено за коментара!
Разбирам те,ти знаеш историята ми и може би затова ....
Няма нищо,мила!
Прегръщам те,Етчи,мила! -
Прекрасно разказана често срещана житейска ситуация.
Поздрав и усмивка.
(оправи "Боян"
-
Така е,мила!Права си!
Прегръщам те! -
На детето трябва да се каже, докато е малко, за да може постепенно да свикне с тази мисъл. Не е важно дали си осиновен или не, боли от лъжата, че научаваш толкова важно нещо не от най-близките на които вярваш, а от чужди хора.
-
Благодаря ви!
-
Много хубав,завършен разказ,мила Галка!
-
Благодаря ви,Мария и Светле!
Прегръщам ви! -
да
разказът е мн хубав предаваш по невероятен начин чувствата -
Хубав разказ! Поздрави
-
Благодаря ви страшно много за коментарите!!!
Ицо,редактирах го!
Благодаря ти искрено за съвета!
Благодаря на всички!!! -
Хубав разказ, Сенчице! Много пъти съм го виждала проблема на живо- тежко е.
-
За съжаление тук често се среща това. Дете да научи за осиновяването от други. Според мен осиновителите трябва при достигането на пълнолетие на детето трябва да му обяснят всичко. Причините поради, които то е било взето. Но ми е неприятно, когато такива зложелатели "откриват" тези неща на все още малкия човек. Той не може да разбере, че някои хора не могат да имат деца и се прибягва до това. И другите завиждайки на обичта, която осиновеното дете получава, решават да се намесят. Защото у нас често принципа е: - "Не на мен да е добре, а на Вуте да му е зле."
Много хубав разказ, Галя!!! Поздрави!!!
п.с. Накрая това за титлите го махни. Напиши просто, че заслужават да се наричат. -
така е.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
