Жабокът (Гедеон)
351 2132
29.04.2022 г., 10:15 ч.  

 Кой е убиецът 

  Проза » Хумористична
360 0 13
1 мин за четене

  Стоеше замислена над чаша чай от подбел. Тази гадна кашлица щеше да я умори. Беше изключила звука на телевизора. Гледаше сменящите се картини на екрана. Главната героиня Ферхонде подготвяше убийството на четвъртия си мъж. Беше и страшно скучно и отвори Сайта. Погледът ѝ попадна на есе със заглавие "Колко трябва да обичаш, за да нарушиш 10 Божи заповеди" от някой с никнейм "Саламадърът". Зачете се и всяко изречение беше излязло от нейната уста. Мисли, които бяха завещани от прабаба ѝ Инана*. Когато прочете творбата до края и се доплака. Сълзите се стичаха по лицето ѝ.

Стана и отиде до гардероба, за да си вземе кърпички. Отвори врата и...

Там седеше възрастен човек, без да помръдне... Беше мъртъв.

Цялата се разтрепери, грабна телефона и набра 911.

- Ало, кажете.

- В гардероба ми има труп.

- Кога го открихте?

- Сега.

- Мъж или жена е?

- Момент да проверя.

Разтвори ципа на панталона му.

- Мъж е.

- А нещо да виждате по него?

- Амиии... В главата му е забита вилица за барбекю.

- И друго?

- Момент, на челото му е написано с маркер "Обичам те! Есмералда"

- Останете на телефона. Ще ви свържа с инспектор Уотсън.

Тя остави GSM-а на креслото и седна върху него. Цялата трепереше. Отпи голяма глътка подбел и запали лулата си.

Между краката ѝ се понесе мелодичният глас на операторката.

- Ало...Ало... На линия ли сте? Свързвам ви с инспектора.

От гардероба се чу шум...

                                           Следва продължение 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Инана- шумерска богиня на плодородието и плътската любов.

 

 

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чакам продължението ) искам да видя действията на героинята, аргументирайки се (надявам се с действия), че по права линия е наследница на богинята на плътската любов Инана ) (исках да кажа, че сатирата ми хареса)
  • Двукракото ми сърце се разби, като гледам, как невинно клепките ти трепкат, кат хрилете на акула. Не ми благодари, аз съм Поет и разбирам от бездомна перушина.
  • Благодаря ти! В твоя чест ще си посипя главата с бездомна перушина
  • Виждам, че си вакуумно сърцежертваща и ще те помилвам от голямото наказание, в смисъл умно изтриване на коментар
  • Извинявай. Не съм искала да те засягам сърцелично, моля те да не ме сърцежертваш ха ха
  • Ще поискам разглеждане на коментара ти от по-висшестояща инстанция, защото ме обиждаш, че съм нормален /без да се аргументираш/.
  • Ти луд ли си? Упс, забраих, че "луд" отдавна е висш комплимент. За да се изразя правилно трябва да кажа: Ти да не би да си нормален?
  • Така си е от чаша чай с подбел се стига до срива на една литературна империя. Надявам се, че ще четеш поне до "Кой е убиеца 21"
    Мога и по кратко
  • Не се притеснявай, тук в сайта видях как от най-безинтересното се прави супер интересно и вече и аз правя така, мноо е якууу
  • Писах, че е от времето на шумерската богиня Инана, която е в родствена връзка с главната героиня, но за него намеква Омир в Илиадата и е свързано с Троянския кон.
    Ще се помни туй, което е пропито с кръв и злато.
    В следващото действие вилицата се е преместила от главата в сърцето на убития и в джоба му е предсмъртното писмо, за което казваш с великото произведение "Ако е бях такава". Но поради заболяване на инспектор Уотсън се намесва старши инспектор Тасев и той разплита случая, в който се подготвя покушение на най-голямата издателска къща в света.
    Стига толкова, щото съвсем няма да ти е интересно.
  • Аа, то и аз не чета, карам по памет. То това произведение е от непубликуваните, но вселенската памет го съхранява ха ха
  • Чакай сега, флашката е под езика на убития и я открива инспекторът, но има и други разкрития, за банкова карта залепена на врата на възрастния педофил, от която е теглено преди 10минути. Но няма да разказвам, защото и без това никой освен теб не чете, тъй че ще те държа в напрежение.
  • От гардероба се чу шум... Някой я заплашваше шумейки. Сигурно убиецът все още беше там, между роклите и с етикети, се беше картотекирал незабележимо. Първата и мисъл беше: "Ако е бях такава" ех, "ако е бях такава"...
    Влашката с всичките и произведения беше там, в гардероба. Убиецът я беше убил погрешка и онзи труп трябваше да е тя, значи не е много умен, щом дори пола не беше проверил. Флашката! Флашката нямаше пол! Ужас, значи няма как да я сбърка
Предложения
: ??:??