Вече пета година поред Браил сбираше младите момци от селото да ги прави коледари. На Игнажден ги викаше у тях и почваха с подготовката за коледуването. На топло край огнището си кичеха калпаците с чемшир и учеха песните, дето ще пеят по къщята. Жена му Минка стоеше встрани на едно столче до чекръка и слушаше плътните мъжки гласове дето огласяха цялата одая.
Празник беше туй за нея. Особено таз година. Браил беше станеник на коледарската куда, ама и синковецът им Кирил щеше да играе тоз път. Осемнайсет години направи момчето лятоска, ама досега не беше ходело с коледарите. Все нещо ставаше и той беше я болен по туй време, я ще падне да си изкълчи крака. Ама тоз път беше здрав и щеше с баща си да тръгне из селото да гони таласъмите и караконджулите.
Хубав ямурлук му приготви Минка, нови потури и елек му уши. Искаше да бъде Кирил най-хубавия коледар, че да го види след туй вече женен за някоя добра мома от селото. Пък и нали казваха хората още от едно време, че ако момък не е ходел с кол ...