Коледна приказка
В огнището огънят гореше със слънчеви жълто-оранжеви краски, пречупвайки светлината в най-различни и омагьосващи погледа фигури, които пробягваха от време на време по коледната елха и нейната украса. Стаята бе малка, но уютна, изпълнена с много любов и топлота, а също и със звънливия смях на едно дете. Тази обстановка напълно контрастираше на зимната виелица, която се виждаше през заскрежените прозорци.
- Сашко, ела ангелчето ми при мен - каза бабата - време е за поредната коледна приказка, но този път няма да я четем от дебелата книга, а аз ще ти я разкажа.
- Ще си я измисляш ли, бабо? - попита със звънливото си гласче малкото русо момченце възрастната жена.
- Не, ангелчето ми, ще ти разкажа една истинска история, която се случила много, много отдавна - отговори бабата и топло се усмихна на детето.
Александър нетърпеливо се настани в скута на възрастната жена и я погледна с толкова любов и очакване, че тя не чака повече да я подканя и започна да разказва:
Имало едно в ...