"Коледни подаръци" - 2
В ранната коледна утрин снегът валеше тихичко зад прозорците. В стаята, около елхата, надничаха разопакованите подаръци:
- Мамо, - натъжено я погледна Иванчо - сигурно Дядо Коледа лети като Карлсон! Никога не чувам кога идва да ми напълни чорапа със сладкиши...
Той е сериозен и замислен, но после се усмихва тайнствено, смигва ù и очичките му радостно светят, а устата е омазана с шоколад.
- Хайде! Идвай, че ще те изпреваря и този път! - обажда се баща му. Двамата са опънали големия аутобан на пода в хола и се състезават с колички. Смях се носи из цялата къща, а от време на време двамата чукват леко челата си. Приличат си... Обожават игрите.
- Искаш ли шоколадче? - пита малкият Иванчо и подава с ръчичка едно по едно лакомствата от големия чорап.
- О-о-о, да! Щом не го искаш! Сега ще се ошоколадя! - смее се големият Иван и отхапва като дете.
- Мамо, ти ще караш ли кола с нас? Ще се състезаваш ли? - смеят се двамата.
- О-о-о! Още нямам книжка. Полицаите ще ме глобят. - сконфузено отвръща тя.
Не ù се искаше да играе. Мислите ù се връщаха назад в ранната сутрин, когато отвори телефонната сметка и видя огромната сума. Добре се владееше засега. Само с писмото все още не знаеше какво да прави. Трябваше на всяка цена да разбере какво пише в него. Ситуацията изведнъж се оказа много сложна.
- Хайде де... синята е твоя - помоли я Иванчо и думите му я извадиха от мислите ù. На неговата усмивка тя не можеше да устои.
- Добре, за малко, че имам после работа. А вие на пързалка няма ли да ходите? - подкачи ги тя.
- Тате, хайде на пързалка ! Хайде на пързалка !
- Майка ти ще те заведе! Аз имам работа. Излизам след малко - съвсем сериозно и леко изнервено заяви баща му.
- И днес ли ?- плахо попита тя.
- И днес. Ти какво ? Искаш ли ти да свършиш работата ми? - сърди се големият Иван и на това място разговорът е приключил.
2.
След два часа на пързалката - и двамата мокри от снега, премръзнали и със зачервени бузи - бяха почти вкъщи, а шейната бавно се влачеше в стъпките им. Още от вратата чуха, че телефонът звъни:
- Да, кажете ! Семейство Иванови. - вдигна слушалката тя.
- Добър ден! – от другата страна се обади приятен женски глас. -Търся Иван!
- Съжалявам! Няма го. Но мога да предам за обаждането Ви! - отговори любезно.
- Добре! Кажете му, че Силва се е обаждала. Бяхме съученици в гимназията. Вие сигурно ме помните. Идвала съм у вас преди доста години. Обещах да му се обадя, като се върна от Щатите! Весели Празници! Може да ми се обади по всяко време !
- Да! - отговори тя. – Ще му предам. Но Вие сигурнно се бъркате! Аз съм съпругата на Иван. Майка му за жалост не е между живите. Съжалявам! Ще му предам за обаждането Ви !
- О-о-о! Споменавал ми е за вас. Съжалявам, че сте се разделили! Сигурно за празниците сте заедно... не съобразих.. извинете - гласът звучи съчувствено-любезно и много учтиво.
- Вижте! Сигурно има някаква грешка. Иван преживява труден период в живота си напоследък, но не сме разделени...
- Сигурна ли сте в това, което казвате? Все пак Ви прави чест, че сте с него, дори на думи, след това което му се е случило...
- Е, да! Беше неприятно, но, повтарям, ние никога не сме се разделяли. Женени сме от седем години... Нямах представа, че сте по-запозната от мен с проблемите ни. Наистина неприятно. След ареста той никак не е същия. Тревожа се за него! Коя казахте, че че сте вие?
- И арест ли е имало след свалянето му от длъжност? За това не знаех! Сигурно е било много болезнено, за него, след като не е споменал. Аз съм Силва - съученичка.
- Но вие сте били в Щатите, както сама казахте. Откъде знаете всичко това? Той никога не ви е споменавал в разговорите ни.
- О, да! Но от няколко месеца комуникираме в интернет. Иван се свърза сам с мен... Знаете какво е интернет, нали?
- Мда! Със сигурност зная. Все пак... все пак... А-а-а! Нямах представа, че е бил свален от длъжност... От каква длъжност е бил свален, ако мога да попитам?...
- Как? Член на Управителния съвет на БНБ - три години... Политическите пристрастия и принадлежност в днешно време обвързват общественото положение..
- А-а-а-а! Искате да кажете, че е бил банкер? Извинете ме, но Иван е студент по счетоводство, последна година. Малко късно започна да учи. И дори да беше завършил вече, едва ли би могъл да заема такава длъжност. За управителния съвет се изисква и стаж, и практика, и квалификация, и солидно лоби... Значи така ви е казал?...
- Ами! В общи линии – да! Знаете какви са роднините му... О-о-о, да! Естествено, че знаете - потомствени служители на банката...
- За съжаление родителите му не са между живите от три години. Иначе със сигурност щеше да започне работа там. А напоследък има доста проблеми. Все в компютърните зали виси. Страх ме е, че така няма да успее да се дипломира. Мислех, че учи за изпити... но май прави всичко друго, само не и това...
- Защо в компютърни зали? В кабинета си има компютър, нали?
- Кабинет? Той е студент... Няма кабинет. След смъртта на смейството му останаха дългове, които се наложи да изплатим, за да приемем наследството. Някои стари колеги на техните наистина му обещаваха подкрепа, за да започне работа, но от две години май е само на думи. А за управителният съвет на БНБ - би могъл само да мечтае. Имаме син на три години и сме женени от седем. И никога не сме се разделяли, Силва. Аз държа на семейството си. Дори да беше свален, не бих го изоставила. Така, както бях до него по време на ареста... заблудили сте се...
- Извинете... Съжалявам. Дали да не се срещнем на чаша кафе? Да се запознаем и поговорим. Явно Иван има проблеми. И то доста. За какво са го арестували, тогава ако не е по политически причини?
- Прекалено много споделих с вас. Аз не ви познавам, Силва...
- Искате ли да се видим след час или два?
- Ами днес мисля, че няма да мога. Няма кой да гледа детето. Но ще ми бъде любопитно да се срещнем с вас и да поговорим Всъщност, знаете ли? Ще оставя малкия у една приятелка. Да се видим след час... Вие къде живеете ?
- Ами почти сме съседи. Милин камък. След час ще ви чакам... И аз имам син. И аз ще трябва да измисля нещо. И-и-и, може би никой не трябва да знае за тази среща. Деликатна е...
- Със сигурност...
Тя се отпусна на креслото уморено. Коледният ден беше пълен с изненади. От сутринта валяха непрестанно. После отвори най-долното чекмедже на скрина, където се гушеше неполученото писмо и се замисли дали желанието ù да прочете вътре написаното е правилно. После се сети, че не разполага с много време и се разбърза... В една малка кутия опакова коледни сладкиши за детето на Силва... Не можеше в такъв ден да отиде без коледен подарък.
По пътя си мислеше за новооткритата двойнствена същност на съпруга си. Стори ù се ужасно неприятно и дори конфузно да го шпионира и разговаря зад гърба му. После... как разказа на някаква непозната жена неща от семейния и личния си живот. Сега вече ù стана още по-неприятно. Писмото от Англия, сметката, сега приятелка-съученичка, от Щатите. Имаше ли други изненади за днес ?
Едно по едно разни неща изплуваха наяве върху белия сняг като дребни пръски кал и цялата красота на коледната картина се наруши и някак изкриви във времето и пространството. Явно проблемчето стана голямо. Не беше само безобиден флирт... Ставаше въпрос за дълбоки личностни промени. Този Иван тя не познаваше. И все пак! Колко дълбоки бяха нещата?
След внезапната смърт на родителите, след онази пиянска история, завършила с арест в полицията, всичко се беше променило до неузнаваемост. Дълбоко в себе си тя вярваше, че Иван е силен и ще се справи с възникналата ситуация. Но най-вероятно се беше излъгала. Силата беше привидна. Всъщност и съпругът ù беше просто слаб като всеки човек...
Погледът ù се зарея в летящите снежинки и проследи танца им в неизвестното. Къде отиде той днес? Не сподели... Сигурно беше гузен и не искаше да оправдава поведението си. Май отново в интернет-клуба. Трябваше спешно да закупи компютър. Нов, стар - какъвто намери! Къщата не можеше без това последно нововъведение. Поне щеше да си е у дома...
„Той няма ли компютър в кабинета си?”- беше попитала Силва. Може би трябваше да му да направят кабинет... Ако родителите му бяха живи, щеше да има и кабинет, и компютър, и длъжност в някоя банка - едва ли в Управителния съвет на БНБ, но... Значи за такива неща мечтаеше нейният Иван. Тя вярваше, че това ще стане един ден.. Но май не в близко бъдеще. Всички бивши приятели на баща му се изпокриха и го изоставиха...
3.
Трамваят спря на поредната спирка. Една жена около тридесет години слезе от него, стиснала в ръце малка червена кутия, опакована като подарък и нагази неотъпкания още сняг, по улицата, напред в студения коледен ден....
© Нели Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Големи бърборанки са това жените! Една лъжа не мож им скрои. Все си изловен. Добре пак ,че са милосърдни ( е, напоследък добротата им се отразява на мъжкия джоб..., ама мир да има
) -
Ще изчакам търпеливо ,,подаръците''
-
Мдаа, здраво ще ни мъчиш, Нели, но на някои мъчения се подлагаме сами, по желание и ни харесва!
Умееш да стягаш и разхлабваш примката!!!
-
Лелеее, голям отворко този.Че компютри, че шеф, че друго...Въздухар.
Айдееее, да пътувааа...
(и аз чакам да видия, какво следва) -
И аз се наредих на опашката.
-
Ани,
права си. Лъжата наистина излиза в определен момент на яве...И тогава е много страшно!!!
Нела, Петинка ,ИнаКрейн !!!!*
Надявам се в края на седмицата да има продължение
-
Изчетох с интерес. И също чакам продължението!
-
Заслужава си, Нелко, но само като читател(това имах предвид)!
(все нещо се разминаваме - "аз ли грешнио казах - ти ли грешно ме разбра?)
-
Лъжата и свойството и рано или късно да излиза на яве...
-
Петинка... не си заслужава, скъпа...Мисля, че от такава информация не само ще те заболи...Това е най-малкото. Срутва се доверието. А без доверие накъде ?
-
Еее, заслужава си човек да научи за този двойнствен живот, който водят мнозина!
Поздравчета и... ще чакам "Следва"! -
Присъединявам се към чакащите продължението...
-
Нели..Току що прикючи първата седмица..имам още 3 седмици за три разказа
-
Все по Коледа стават важните разкрития!
Гледай до Коледа да ни разкажеш и останалото, Нели! -
zelena (Силвия Райчева)Още в коментарите на първата част споменах ,че ако продължа историята ще е поне още 4 разказа
posh` (Таня Атанасова)танче, така постъпват класиците. спират на най- интересната част, за да се очаква следващата с нетърпение...(умря циганката, сама се хваля )
Жулли (Юлия Димитрова) и на мен ми е интересно
svetlanal (Светлана Лажова) да я разплитаме ли ? Аз не мислех.. но и това е идея
rarebird (Весислава Савова) Превратностите ни променят..
Mia2442 (Миа )да ти кажа честно не съм завързвала нищо.. Това е живият живот
lunna-svetlina (ЛУННА СВЕТЛИНА )Понякога се оказва, че най- близките си хора не познаваме Или по-скоро не сме усетили промяната в тях
azura_luna (Петя Цанева) седмата година, според психолозите ,разкрива личностните промени , настъпили в човека . това не са само числа. Хората се променят. Понякога не виждаме най- очевидните неща в любимите... Забелязваме ги, когато се превърнат едва ли не в катаклизъм
Благодаря на всички за добрите думи и за прочита на творбата -
Нели,настръхнах от историята ти!
Защо ни е по-лесно да създаваме измислени светове, от които непременно боли повече, вместо да живеем в настоящето,където сме обичани... -
Превратностите в живота ни карат да погледнем и на себе си, и на обкръжението ни от различен ъгъл. Този път вече не можем да говорим за отворен край, така че очаквам продължението, защото харесвам подхода, който си избрала за да представиш проблема.
-
Няма да предполагам, ще чакам!!! Англия, Америка, арест...Заплетена история по Коледа. Разплитането й какво ли ще й донесе?!
-
Стана много интересно. Очаквам продължението с нетърпение.
-
Еее, стига де! Защо спря така?!
-
Мислех си тия дни за продъжението, но това, че и продължението ще има продължение си е сюрприз! Как ни поставя живота в ситуации, в които разбираме, че всъщност- изобщо не познаваме човека до нас... Поздравления Нели и очаквам с нетърпение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
