КОЛЕГИ
По тесен черен път се движеше невзрачен на вид лек автомобил. Шофираше го мъж на около трийсет и пет години, а на задната седалка бяха седнали двама, също млади мъже с атлетическо телосложение,.
В подножието на малко възвишение, колата отби по още по-тясно странично пътче и спря след близкия завой.
“Аз съм дотук. Ще ви чакам до залез слънце. Ако дотогава не се върнете се прибирам.”, каза Ахмед – така се казваше шофьорът.
“Защо? Какво е станало?”, попита Карл, единият от мъжете, седнали отзад.
“Нищо не е станало, просто след стотина метра – зад хълмчето пред нас, ще се яви къщичката, за която ви говорих и ако ние продължим с колата, веднага ще ни забележат.
“И понеже не очакват по това време посещение от техни хора, няма да е никакъв проблем да ни разпарчосат с гранатомета, който според теб не само имат на разположение, но и умеят да си служат отлично с него.”, отбеляза Кристиан – мъжът, седнал до Карл.
“Точно така. Затова, ако все още не сте се отказали от тази безумна операция, ...