Колежката Делчева, или Пъстротата на живота    10

            Мария ме посрещна в спортен клин, дънкена риза с навити ръкави и ведро лице.

- Готова съм с кафето - усмихваше се тя - На балкона, или модерно верандата. ше е по-приятно.

И наистина дърветата спираха погледа към отсрещната кооперация, долу цветни храсти и тревна площ с блестящи капчици вода от поливната система, На балкона голям бенджамин в кашпа, в друга стърчеше юка, няколко саксии цъфнало мушкато, друга малка масичка с два фотъойла, полу легло или диван с няколко възглавнички.

- Прекрасно е тук, все едно си сред природта, липсва само едно миниатютно водоскокче, ето тук в ъгъла и все едно си някъде на курорт

Моите причудливи идеи, аз като имах водоскок, значи ли, че всички трябва да имат.

Ау, кафе с бишкоти и донутс,незабравимо усещане за небцето. Тя ми показваше вижданията си по екстериорното дооформяне на двора откъм дърветата, ако закачат къщурки по тях, ще привлекат ли птички. Ето, Мария ми посочи идея в движение, клетка с птички, канарчета или червеношийки, да чуруликат. Мдаа, а клетката над водоскика, значи водоскок за нея и две клетки с птички. А ако предложа от моите гълъби за двора, ами отново ангажимент от моя страна да идвам да ги храня.

           Селото наистина бе малко и спретнато. Имаше и рекичка. Минахме бавничко покрай соларната система, макар и събота, работници опъваха оградната мрежа.

Вилата й на глед скромна, не вирнати етажи, а хоризонтално разположени помещения. В приземния етаж бе оформила голяма механа, навън барбекю от камък, каменен плочник, оградата белосана, сякаш превземаше очите, със стар стил керемиди отгоре.И защо отново нямаше преплитане на разни строителни материали, алуминиева дограма и дървения за обков и украса, и каменна зидария.

защо, защо, ами алуминиевата дограма е по-скъпа, затова., усмихвах се ехидничко.

- Харесва ли ти

- Да, и то много. Направено с усет и професионално. Браво, тъкмо бих казал в ново възрожденски стил, ако има такъв де.

- Взаимнстван стил, нещо по-различно от градската архитектура. Идеята и концетцията са изцяло мои, а и отделът прояви творчество. Не ме гледай така, има всички документи и разрешителни, днес съм на този пост, а утре като не съм , няма ли да ме погнат за незаконно строителство. Остава само да реша туя, лингустра или нещо нискостеблено в долния край на двора..

А изпеканите наденички на барбекю, вървели даже и с лимонада.Люшкахме се на люлката, хванати за ръце или попрегърнати, за да не ни е страх. Но ни беше страх изглежда от друго, да не се изтълкува погрешно някакъв погрешен жест или вътрешен порив, разбран накриво. И така ни беше добре, поне за момента.

Ще рискувам, ако се разсърди, ще й се извиня. Бяхме един срещу друг, заслушани в песента на скорец или чичопейка.

- Мария, не мърдай, имаш някаква буболечка на косата си - с престорена уплаха казах

И докато се суетеше, устните ми усетиха вкуса на червилото й, нежно с езиче си проправях път. Устните й отговориха. Останахме без дъх.

- Успяхме ли да  изгоним бубулечката - промълви тя

- Не, все още е там

И отново устните ни потънаха в пламенна целувка. Погалих лицето, косата й.

- Няма я вече, няма да разреша да те нападне - говорех  и я целувах

Не разбрах какво ни отрезви. Отдръпнахме се малко като опарени.

Обратният път мина отново е шеги. Беше ни радостно, че сме откраднали няколко мига от ежедневието чрез целувките си.Не се и надявах на нещо повече, а ми беше приятно с тази жена. Дали и от двамата зависеше да продължим това, което току що бяхме започнали...

Вече сме в града.

- Къде живееш, да те оставя до вас - предложи тя

- Не може, ключовете за в къщи са в колата, а тя е паркирана до блока ти, Но сега наляво, да ти покажа къде живея,... сега направо и при ей онова дърво можеш да спреш. Ето тук живея, а майка и татко са в апартамента, разполагам се сам.

Леко се бе заздрачило и уличното осветление се включи. Пред моята кола сме.

- Ами ако ме изчакаш да взема ключовете и да идем у нас да  ти я покажа - плахо предложих

- А не е ли по-удачно ти да дойдеш у нас, вече си бил тук - прошепна тя

Очите й ме погледнаха отново нежно и подканящо. Какво, да им се противя ли.

- Само за миг, да се преоблека с по-удобни дрехи и да приготвя нещо за ядене

Появи се с кафяви панталони, блузка с деколте и се запъти към кухнята.

- А аз може ли да дойда в кухнята, да гледам как готвиш - засмях се - И да си призная, не съм чак толкова гладен

Гледах все още стройното й тяло да се извива около кухненските уреди, погледне ме за миг с блага усмивка, или намигне шеговито с око, през смях разказваше някакви случки около кухнята,илюстрираше с ръце нещо кипящо или пържещо се.

- Да бях ти дала едно боне или да те поръся с брашно, ти и без това сега ухаеш на кухня. Я чакай да те помириша отблизо.

Наведе се към мен, целуна ме бързо и ощипа бузката ми. Повтори номера още няколко пъти.

Стана ми приятно и забавно.

Изключи уредите, изми ръце. Гърдите й напираха през деколтето.

Сега е момента, подсети ме мъжкото в мен, освен да спечеля тиган или черпак по главата, какво друго тежко има наблизо.

Станах и докато се усети едната ми ръка тършуваше там, с другата плътно я притисках към себе си, целувах лицето й, намерих устните й. Отговаряше на ласките ми вместо да се съпротивлява като монахиня.

- Не бяхме ли гладни - шепнеше тя в ухото ми и се притискаше в мен

Ръцете й търсеха и намираха. Галеха навсякъде вече голото ми тяло.

Моите се завираха под дрехите й. Гърдите й се показаха, все още стегнати. Бедрата й белички, бикини на цветчета ревниво пазеха хълмчето.

- Спалнята,... натам е, ще ти покажа,... спалнята - шепнеше несвързано тя

Приклекнах, повдигнах я. Ръцете обгърнаха врата ми, краката й се сключиха на кръста.

Зъбките й приятно хапеха устните ми. Пред леглото цветчетата се разпиляха.

Хладният чаршаф ни накара да потреперим, дали е от него или от желанието в нас.

Вече не говорехме, само ръцете направляваха уверено телата ни. А те се извиваха освободени от предразсъдъци, затихваха за момент сякаш за да наберат увереност и започваха отново. А така приятно беше и на двама ни, дали сме попаднали в рая, или си мислехме, че сме там.

Миразмата на похот, на удовлетвореност и на кухня, се бе смесила.И ухаеше по-силно и от най-скъпия парфюм на света, ухаеше така приятно и замайчащо.

Примърдвахме едва-едва, за да докажем, че сме все още живи, дишахме инстинктивно през силните си прегръдки, даа, живи сме. Пулсът на утихналата любов все още витаеше в телата ни.

Бяхме се отдали на самата любов.

Дали сме били след това в полубудно или полуспящо състояние, не може да се докаже, но се чуствахме като крадци на щастие.

        Колко бързо идва утрото, а ти се иска да е по-късно. Мария се поразмърда. Надяна халата си на голо, оправи краищата му, яката, завърза колана.

- Къде толкова рано - протегнах се в леглото

- Не си ли гладен, да приготвя закуска - нежно се усмихна тя

- Може ли отново да дойда в кухнята да те гледам

- Да , но ако стоиш мирен, иначе няма палачинки, с какво сладко ги искаш, от череши, ягоди или арония - усмихваше се тя подкупващо.

Милата, как се ангажира с мен, да ми прави палачинки, може и две филийки хляб или тост с каквото има и кафе,  напълно е достатъчно.

Като фея, облечена в бял халат, косата привързана с червена панделка на конска опашка, безшумно се запъти към кухнята. Не е удобно все пак, си мислех, тя да ми прислугва, макар и от добри чувства, после ще се излежаваме, дянят е пред нас.

Сложих боксерки, тениска и на пръсти тръгнах.

Беше с гръб към мен. Енергично на плота бъркаше тестото с една ръка, с другата посипваше брашно. Халатът се беше поотместил малко на една страна, очертаваше ханша й, краката й леко разстворени за устойчивост , поклащаха краищата му..

- Мария, зад теб съм, да не се изплашиш и разсипеш брашното...такаа, ох че плътен халат, не мога да те напипам под него.- мърморих шеговито

Ръцете ми я бяха обгърнали, притиснах се така зад нея. Обърнах тялото й, гърдите й се  подаваха изпод халата, колана все още го придържаше. Ръцете й бяха в брашно и тесто..

Не я оставих да се съпротивлява, устните ни бяха едно цяло, целувах вратлето, гърдите,кафявичкото около настръхналите зърна. Отвързах колана на халата, измуших тениската и боксерките си. Голите ни тела потръпваха от допира и очакваното.

Набрашнените и тестени ръце мажеха по гърба ми. Очите ни се гледаха като невиждали. Повдигнах я и я сложих на масата, Нещата ни се намериха, тих стон възвести това..

А телата ни бяха като залепнали от тестото, и продължавахме да го размазваме из телата си,

бавно и в захлзс.

         Неделният ден преваляше, а ние уморени от любов и ласки му се любувахме.

Ех, кой бяга от нежното докосване на жена или от грижите към него.Срещахме се малко тайно от хорските погледи, не като престъпници, по-скоро като разумни хора съобразяващи се със заобикалящите, до момента в който бяхме само двамата у нас или у тях. Тогава маските падаха и се отдавахме само на страст, любов и нежност. Бяхме свикнали един с друг.

         Днес ми се стори някак напрегната, погледне ме плахо, сведе очи, въздъхне. Какво, държа се с нея напълно нормално, учтиво пред хората, не злоупотребявам с майчинската й добрина.

Присегна, взе дланите ми в нейните.

- Петьо, за дните ни заедно ти успя да ме промениш, възвърна ме към живота, харесва ми да бъда с теб. Чувствам се енергична, жизнена. Без теб ми е празно. Но можем да запазим връзката си в тайна. Не ме интересува дали някой ще каже конфликт на интереси и съм подписвала всички документи , които ти ми представяш, всеки би ги подписал когато няма забележки по тях.

Притеснявам се от факта, разлика във възрастта. Всеки би ме упрекнал, че съм те прилъгала за сексуална връзка. Не ме разбирай погрешно  момчето ми, харесвам те, даже обичам те много, и това ме кара да ти го кажа. Знам, че ни е хубаво сега, но да мислим и за бъдещето. Лека полека трябва да свикнем с тази мисъл. За мен вече е много късно да правя експерименти с живота, бях свикнала сама, сега ще ми е още по-тежко. Искам да бъдем отново добри служители и да не намесваме и злоупотребяваме с интимната ни привързаност. Сбогом дете мое

И избухна в неудържим плач. Сълзи потекоха по лицето й. Отново галех косата й, лицето, попивах с устни сълзите й.

- Мария, и тук си абсолютно права. Аз не те подведох в отношенията ни, чувствах в теб една майчинска загриженост и вярност. Наистина не само секс сбира хората, а човешкото взаимоотношение между тях. Можеш напълно да си сигурна, пред  никого няма да спомена за нас. Наистина така е най-правилното решение. Тежко, но правилно миличката ми

Пожелавам ти да намериш подходящия мъж,никога не е късно.- изрекох с малко тъга

            Дните следваха неотклонно своя ритъм, съмне, мръкне, съмне

- Охо, как си Димич, как е агроаптеката, разсадника - срещнах Димо

- Добре е, но няма вече такива големи поръчки, добре че  строителната ''Петров билдин АД '' отново взимат за залесяване и пращат и други клиенти за по-вече бройки - оплака се той

- Знаеш ли, наскоро госпожа Димитрова, дето е замкмет по строителството, беше споменала за някакви лингустра, туя, имала вила в някакво село, та да ви запозная...И тя май е свободна като теб, не е семейна де. Ти си пичага, може да се харесате.

Не съм сводник. Но защо да не ги запозная, не я прехвърлям някому. Даже напротив, не се ръководя и от това, кучето кокала не яде, ама и на друг не го дава.

Госпожа Димитрова малко скептично прие новината за запознанство, но се съгласи.

Чакаме с Димича в бистрото. Мария дойде, стори ми се по-хубава от всякога. Обичайното запознанство, шеги по адрес на закъснялите и тези като мен дето не се женят.

Бях казал на Теодор кога да ми звънне. Звънна.

- Госпожо, Димич, ще ме извините, но трябва да ви оставя. Един се обади, закъсал с колата и трябва да му помогна. Извинявайте още веднъж

Нвън само дето не се разплаках, и аз не знаех от какво и заради какво, По-скоро от удовлетворение, ако Мария и Димо се харесат, а не от завис.

А те наистина се харесаха. Ожениха се. Макар и по-трудничко, нали сега медицината е напреднала,

те се сдобиха с две момиченца.

Никой не научи тайната ни с Мария.

Само  мама с присъщата си женска и майчина интоиция след време ми каза

- Така е наистина най-добре, взели сте най-мъдрото решение с госпожата

            Даже не съм усетил кога мама и Силвия са се преселили в кухнята, но мирис на нещо печено се носеше от там. Татко разлистваше любимият си Справочник по строителсво.

А погледът ми се зарея безцелно  из хола.

следва...