Колежката Делчева или Пъстротата на живота   3

                 В понеделник сутрин бях вече в цветарския магазин. Нали уж съм галантен, галантен какво,сваляч ли, нее колега разбира се. От уважение ще взема цветя.

Ах, какво разнообразие,само карамфили червени, бели, шарени, голям избор няма що. Рано е още  за рози, гладиоли, или рано се срещнахме с колежката Делчева.

- Три червени карамфила, но ще може ли в целофан и с панделка  - любезно поръчах - Вълнувам се, отивам на първа среща с колежка.

Без малко да се засмея над шеговития си тон и на любопитния поглед на продавачката.

Тя мълчаливо приготви букета.

- А може ли още едно карамфилче, но само с панделка

Разплатих се, а тя усмихнатта ми подаде цветята

- Този карамфил е за вас - също усмихнат й казах- Много сте симпатична

Тя неуверено посегна към него, учудване премина по лицето й.

- Но господине - промълви тя - Нямаше нужда

- Как да няма, не сте  симпатична ли- продължих шеговито - Не отивам на среща, за мен са, просто обичам да имам цветя в къщи.

Хитрец съм, жив потомък на Андрешко, защо да не оставя вратата малко открехната, пък и тя е симпатична, как не съм я открил малко по-рано.

Закрачих бодро към кафе-бистрото. Настаних се пред чашка кафе и зачаках.

Слънцето хвърляше меките си приятни лъчи, беше приятно и обещаващо.

             Колежката Делчева...Тайфата , така я бяхме нарекли с колегите Васко, Ангел и аз.Бяхме малко от една кръв, харесвахме момичетата и те нас. И най-важното имахме терен за забавление с квартирите си. Е аз малко шикалкавих, като си измислях за съквартирант от друг ВУЗ, макар да живеех в апартамента на баба и дядо, а те бяха заминали в къщата на селото на дядо, далеч от градския шум. Даже едната стая бе винаги заключена, все едно е на съквартиранта, но така беше и по-достоверно. А моята стая бе като студентска квартира за да не буди подозрение, легло, бюро, два стола, етажерка, а ползвахме уж със съквартиранта хола, кухня, баня, тоалетна. Криех това, не заради друго, ама винаги имаше някой да търси квартира уж за седмица две, или някоя колежка можеше да се нанесе заради икономия на пари за наем от квартира. С тайфата с момичета периодично се събирахме и при мен, така де, защо да мъкна шишета и да дрънкат из града. И тримата нямахме сериозни приятелки, но не оставахме на сухо, както се казва.

А Васко имаше мини стерео уредба, която разнасяхме по квартирите. Събирахме по 5 лева на човек за коняк, водка, тоник, швепс, аз носех от дядовото винце, ракийка.

Беше ни весело и приятно, момичетата които идваха с нас бяха по-свободни и не парадираха с изтърканото ''Аз си имам сериозен приятел '', но ни предупреждаваха със смях '' Споко, няма да има изненади, и на нас ни се живее ''. Понякога се включваха съквартиранта на Веско, Николай с приятелката му Рена, но те много се обичаха и Николай се мръщеше ако Рена се държи малко по-свободно като другите колежки. Ами обич, какво да се прави, но сигурно тогава може и да е бил прав. Уж се обичаха много, но накрая кой от където е, разделиха се.

           Тази събота щяхме да се събираме в Ангел, хазаите му ги нямало,теренът е наш.

Събрахме  парите, уточнихме менюто и всеки да си търси мацка. Какво ми щъкна в главата, ей никой не кани колежката Делчева, че е смотла, смотла е, ама като не те канят никъде, как можеш да докажеш обратното. Но и вечният й номер с аз си имам сериозен приятел , я изхвърляше от класациите. Ще я поканя, ако откаже, тогава някаква резерва ще търся, кой не иска да се забавлява. А ние тримата имахме репутацията на отговорни, весели и добри момчета. Не се хвалехме спах с тази или онази, или да ги злепоставяме пред другите.

- Колежке Силвия, така де Делчева - започнах несигурно - Няма дискотека тази седмица, но ние си правим веселба, така да се каже, Васко, Ангел и приятелките им, ще дойдеш ли с мен. Нали ще е неудобно те с момичета, а аз сам. Обещавам нищо лошо няма да ти се случи, когато кажеш  си тръгваме, да не изпуснеш  автобуса.. Просто забавление, да утрепем някой друг час в шеги и пийнем нещо за дезинфекция

- Колко момичета ще има

- С  тебе три - отговорих

- Добре, ще дойда, в колко часа и къде да се чакаме,какво трябва да нося

- Нищо няма да носиш,ние момчетата сме се погрижили. В 5 и 30 след обяд ще те чакам пред Университета, от там е най-близо. Ако не дойдеш и аз няма да отида.

Вече в 6 часа звъним у Ангел. Учудването на всички беше голямо при появата на колежката Делчева, но я приветстваха искренно.

- Браво, как така, само учение не може, трябва и развлечение - прегръщайки я каза Вера

- Бъди спокойна колежке, всички са сериозни момчета, не за пръв път се събираме с тях и лоша дума до сега от тях не сме чули. Просто неангажиращо приятелство, ще се убедиш сама, и то с добри момчета - сериозно каза Данчето.

И леко полеко всички се отпуснахме, дали от топлината в стаята или от няколкото глъдки коняк, лицата ни поруменяха. Всеки говореше за някакви весели случки от минали изпити или упражнения, имитирахме гримаси. Липсваха ни само цигарите. Вярно бе, ние тримата не пушехме и много рядко някое момиче, дето се събирахме, да попита дали тук се пуши.

От стерео уредбата се носеше  приятна музика, поклащахме се по двойки, покланяхме се театрално на дамите си и хванати за ръце очаквахме следващото парче. После пак притиснати да се местим едва-едва. С крайчеца на окото погледнах, Вера бе седнала в Ангел, Данчето придърпа Васил и се настани в него, а ние със Слвия все още се поклащахме уморено.

- Ако искаш да сядаме - прошепнах в ухото й - Ако искаш седни в мен или на другия стол, където си пожелаеш

Усетих как ръцете й потреперяха на гърба ми. Да или не означаваха. Седнах на стола, тя се поколеба за миг и седна в мен. Никой не извика, защо сядаш в него ма, стол няма ли.  С какво да викат, те се целуваха.. Прихванах я през кръста, нежно я придърпах към себе си, тялото й се отпусна. Погалих косата, лицето й, рамото. Погледна ме в очите и ръцете й ме обгърнаха. Устните ни бяха на сантиметър разстояние. Целунах едната й бузка, после другата, допрях за секунда устни в нейните. Погалих косата и лицето й отново. Дали в кардиолог, уж учи икономика, дланта й се спря на сърцето ми, погледна ме отново и нежно впи устни в моите. Езичето й се провря между тях, отдръпна се за миг,пак се провря. Седеше в скута ми, галеше с ръка лицето ми, вече

по-уверено намираше устните ми в продължителна целувка. Беше тихо. От кога ли уредбата се бе изключила защото на никого това не правеше впечатление

Внезапно Верчето се произнесе

- Ей, стига сме се целували бе, хайде да играем на шише

- Ех пък и ти - скастри я Данчето - Не ти ли е добре така

- Добре ми е, ама заради колежката Делчева , бее - защити се Вера

Силвето се сви в мене, погледна ме плахо

- Ама сте едни женски, сякаш не сте виждали други женски гърди, ама няма да пипате, или се страхувате  от конкуренция - през смях казах

Погалих гърба й, шепнех в ухото й

- Силве, с една дума за шишето, сядаме в кръг, върти се шише и сваляш някаква дреха, докато останеш по бикини и без сутиен, и всички ръкопляскаме на тази дето е спечелила. Това е задължителна игра-предизвикателство към момичетата. Ако искаш и без шише сваляй бързо сутиена и им покажи гърдите си да мирясат, това е

Тя отново се поколеба, сякаш понаместваше гърдите си.

Дамската част от трета група зависливо коментираха, че смотлата даже нямала и гърди, и за това ходела с по-широки  блузи за заблуда.

Силвия въздъхна, отмести се от мен, направи две-три крачки, застана с гръб към нас. Измуши през глава блузата си, последваха джинсите. Стройни бели бедра с изпънати бикини отзад, присегна, разкопча сутиена си, измуши и него и се врътна към нас зяпачите. Ние тримата  преглътнахме мълчаливо. Вера и Данче гледаха и не вярваха на ушите си. Великолепни момински гърди, плоско коремче, бикините й и тук без гънки очертаваха дълги бедра.

Окопитихме се.

- Колежке, Силвия, ти си прекрасна, а ние момичетата си мислихме, че отпред нямаш нищо, все ходиш с широки блузи. А ти си била много секси - възхити се Вера

Руменина изби по лицето на Силвия, сведе виновно очи.

- Мога да се обличам , нали - тихичко измърмори

Обърна се с гръб към нас, сутиен, джинси, блуза, и...предаването свърши.

И отново срамежливо се свря в скута ми, опряла глава на плещите ми..

Публиката бе притихнала. Нямаше обичайните аплодисменти.

- Колеги, не е ли време да си тръгваме, аз живея в ''Щеш не щеш'' и дано не изпусна последния автобус - нерешително каза  Силвия след малко

Прегръдки, целувки, Ангел и Вера останаха в квартирата, пред входа на къщата се разделихме с Васко и Данчето.

А ние даже и не бързахме към автобусната спирка за '' Щеш не щеш ''.

- Изпуснали сме го , няма хора - констатирах - Какво ще кажеш да пренощуваш при мен, предупреждавам те съквартиранта ми го няма, ако това те притеснява.

- Знаеш ли колега, тази вечер вече нищо не ме притеснява

 Топлината в квартирата ни разстопи.

- Тук живея, бедна студентска квартира, стаята на съквартиранта заключена, хол , кухня, баня, тоалетна, това е , разполагай се

Тя се огледа и прихна да се смее

- Да се разполагам къде, едно легло, два стола, освен върху теб

- А не, да ги нямаме такива,опъвам конец по средата на леглото и всеки да си знае мястото, конецът ще е като граница - не останах и аз по-назад в шегите

И какво стана, смотлата има по-голям бюст и дълги крака от елитните мацки, които се перчеха из аудиторията и се кефеха, че са направили впечатление и завис.

Сякаш  е прочела мислите ми

- Знаеш ли, за да не бия на очи, вместо с един номер по-малък, ходя  със сутиен един номер по-голям, и създавам илюзията, че...- и не спираше да се смее - Оптическа измама, същото е и с широките блузи.

Бяхме  в опасна близост и сякаш не знаехме какво да правим. Погалих косата й, лицето, през блузата гърдите й.Устните ни се намериха , жадни за нежност. Дишахме учестено.

Пипахме се тук-там през дрехите. Ръцете й сякаш сами се повдигаха, блузата се изниза безпомощно, големият размер сутиен се скупчи на стола. Защо всеки ти помага да се съблечеш, а никой не помага при обличането.

Голите ни тела бяха като жарава, приятна топлина, но без страх да се опариш

Галехме се в захлас, целувки за миг се опитваха да укротят жаравата, но тя пак лумваше. Зърната на гърдите й наедряха, едри и сочни. Галехме се нежно притиснати един в друг.

Беше толкова приятно.

Мотивацията, че сексът е спорт избяга някъде, остана някакво ново чувство.

Дрямката  ни е унесла в сън.

           Утрото настъпи изневиделица. Главата й лежеше на плещите ми, ръката застинала в прегръдка. Прегънатият й крак бе някъде по мен. И така сме спали. Чудно. Нешо не сме в ред.

Лекичко се измуших от топлото си местенце. Силвия  промърмори нещо в съня си.

 Написах бележка '' За банички, мляко и боза съм.Не мърдай. Връщам се . ''

Лежеше будна на мястото си. Завивката плътно до лицето й. Само очите с интерес ме наблюдаваха, въпросително ли, любопитно ли.

- Не сме се консумирали колега,... не, нали - попита тя плахичко

- Ами не знам - засмях се Аз съм цял, а ти

- И аз изглежда съм цяла, нали се видях и пипах докато те нямаше - засмя се и тя

- Хайде някой друг път ще се изследваме и упражняваме, ставай да ядем банички, кисело млако и боза, току що ги вадят от фурната

- Не знам дали ще има друг път, колега - малко тъжно каза тя, правейки място до себе си

Скоро топлината на тялото й се прехвърли и в моето.

Отново галехме голите си тела, отново нежно се целувахме. Пипахме се.

Изведнъж тя се укроти, после се поразмърда бавно,... бяхме един в друг.

Сладострастни звуци се носеха из стаята. Телата ни подскачаха в някакъв нов танц, еротичен танц на отприщената любов.. Отново замря вкопчена в гърба ми. Шепнеше в ухото ми.

- Петьо, Петьо, какви деца сме били. Любовта наистина е навсякъде около нас, само трябва да я търсим, да търсим но истинската любов.

           Как чудновато й стояха моите анцунг, фанела, риза и бабините вълнени шушони, когато закусвахме  по  обяд баничките с кисело мляко, после боза за десерт.

Хареса ни така. Даже няколко седмици още от петък вечер беше в къщи, а в понеделник след обяд заедно тръгвахме към Университета, но спазвахме необходимото благоприличие пред колегите си, все едно сме се срещнали някъде по пътя.

            Унесен в спомени, ме сепна гласът на Силвия.