Колежката Делчева или Пъстротата на живота   7

            Бяхме на една целувка разстояние.

- Знаеш ли Петьо, имам вино в къщи, какво ще кажеш за няколко глътки

- Страх ме е от мама, да не ми се кара, сам мъж, сама жена, не е ли опасно

- Милият ми той - смееше се тя - Тогава да се обадим по мобилния  за разрешение

Да, но тролейбусът дойде, качихме се и не остана време да питаме.

Хвана ме под ръка и тръгнахме между блоковете. Чудно, не се притеснява, че някой ще ни види.

А хората забързани с пазарски чанти, торбички, не ни обръщаха внимание, или всеки зает в мислите си, само му е до нас.

- Ето тук живея - посочи тя една двуетажна кооперация

Набра кода на входната врата, мина покрай пощенските кутии без да ги погледне.

- Вратата в дясно - насочи ме тя

Доста замисъл и пари, разбира се, бяха вложени в интериора, но направено с вкус и за удобство, без кичозност и натруфеност.

Ох, как ли се чувства мъжки заяк в чужда клетка, не питайте, това бях аз.

Уау, щом жена те кани в къщата си, или ще ти разкрие някаква тайна, или ще те забули в такава.

- Сядай де, какво отново стърчиш, не си  влизал в женски апартамент,нали - смееше се тя - Не се чуди, мой си е, винаги съм мечтала за спокоен и уютен дом, да го чувствам, че това е моята крепост. Секунда само да донеса чашите и нещо което успях да забъркам след работа, домашни солети, не са по изпитана готварска рецепта, селска е.

Виното искреше в чашите ни, пожелахме си всичко хубаво и отпихме по глътка-две.

- Не пускам телевизора, надявам се в къщи си имаш с по-голям екран - смееше се тя - Но виж, малка нощна музика нямаш.

От музикалната уредба се разнесе гласът на сопраното Сарая Брайтман  в '' Ангел в операта ''.

Заслушахме се в брилянтното й изпълнение, неусетно и разговорът потръгна.

Мислех си, колко малко му трябва на човек за да бъде щастлив, нежна жена, домашен уют и чаша червено вино с което да се отпусне в забрава и топлина.

- Знаеш ли, така понякога се усамотявам, не че пия, но наблюдавам бутилката и се сещам за онази студентска игра - промълви ттихичко тя

Несигурно ме хвана за ръката и я положи на бедрото си, погледна ме с лека насмешка.

- Най-после събрах кураж, все някой от нас трябваше да го направи, обикновенно това е домакинът. Такаа, отиваме в спалнята, святкам всички лампи за  да се виждаме

И с усмивка ме поведе за ръка натам като малко детенце.

- Завъртам шишето,... ха, аз избирам, да се съблече Петьо по долно бельо, по гащета де. Завъртам шишето отново,... и пак аз, избирам, избираам, да легне под завивките и свали гащетата. Готов ли си, добрее.. Ще ме извиниш ли за малко да се приготвя..

Сякаш мина цяла вечност.

Появи се в спалнята с джинси и блуза, и къси чорапки.

И както преди години, обърна се с гръб, бавно свали чорапки, джинси. Бикините й бяха опънати отзад. Завъртя се на пръсти пред мен, стройните й бедра ме ококориха. Не смеех да мръдна или да се почеша. Облизах само изпръхналите си устни.

С два пръста прихвана бикините си и размърдвайки бедра ги засваля бавничко.

Стриптизьорките ряпа да ядат . Беше нежно и еротично. Триъгълничето се очертаваше между белите й бедра. По-нагоре пъпчето й, нагоре блузата. Под блузата, онова нещо, едната чашка пълна с истинското, другата,... празна, изпълнена с някакво нещо, и като го разкопчееш, остава едно пълно и едно празно.

Извъртя се отново с гръб към мен, свали блузката, оправи разрошената коса, присегна се и откопча сутиена си. Плавно го свали.

Сега оставаше, както преди много години, изведнъж да се обърне към зяпачите.

'' Сигурно е атракция секса с жена с една гърда '' ,бум, бум, бум, се въртяха из главата ми думите й

Мълчах тогава, мълча и сега.

Чувствах ли вина, сегашна или минала. По-скоро минала.. Сигурно щеше да се вразуми ако бях по-настоятелен и да й кажа, че не ми е безразлична, ако не за друго, поне нямаше да си остави учението заради само едно еб...Кой гледа вече на тези работи, светът е съвсем друг, друг сега, а преди време. На Силвето сякаш й олекна със споделеното.Приех го напълно сериозно и даже се замислих. Наистина трябва силна воля и вяра в безизходицата на живота. А тя, не е ли от съвсем различно тесто замесена, можеше спокойно да ме вкара в леглото си на тъмно, и докато се осетя, ох какво направихме.А тя бе откровенна с мен, не е търсила и съчувствие, а просто бе споделила една лоша, тъжна страница от живота си.

          Беше с гръб към мен. Стройни рамене, тесен ханш, дълги бедра, ръце отпуснати по ханша.

Леко полуобръщане, появи се част от желаната женска гръд. Очите й ме наблюдаваха без да мигат и прихващаха всяко мое изражение на лицето.

И изведнъж се обърна цялата към мен.

Кое да гледам по-напред, лицето, очите или полуотворените в очакване устни, бедрата или приъгълника  между тях.

Нее, гърдите. Две  гърди с едри и сочни зърна...

Попипах се инстинктивно между краката.

Но, нали казваше, че едната я няма.Пристъпи няколко крачки напред, гърдите й ритмично се полюляваха подканящо.

Не мислех и не мечтаех нищо. Онемях.

- Изненадан ли си. Мога ли да седна при теб в леглото...Имаш ли желание да ти разкажа една история. Не, не, истински са и двете, пипни ги с ръце, с устни, истински са. Част от историята вече съм ти я разказвала, ще я доразкажа цялата, няма какво да я крия повече.

Седна пред мен в йога поза лотус. Краката преплетени и прикриваха триъгълника, само едрите й гърди стърчаха.

- Преди много, много години, като в приказките на Шехерезада, едно момиченце харесало един офицер - започна тя - Момиченцето не познавало любовта и се влюбило в офицера. След първият им досег, нали бил първи мъж,... до тук с приказката. Не знам кой бе измислил шефство, мисля така се казваше, между ученички 11-12 клас и курсанти офицери. Отначало беше интересно всички заедно, после се определихме по двойки. Моят Георги беше добър и ученолюбив курсант, допаднахме си. Представих го на баба, при строги родители. Започнахме да се срещаме у баба. Знаех че беше неизбежно да се любим физически, нали по филмите и книгите това беше запомнящ се акт на любов. Той ме облада без никаква романтика или подготовка. Грубо, сякаш е неандерталец. Може би сега това да е новият повей в любовта. Примирих се. Слава богу не бях забременяла, но лекарката предложи спирала. И вече през две-три седмици бяхме у баба на любов.

Това ли е истинската любов, да освободиш емоционалното си напрежение в някоя.

Приеха ме студентка. Баба все намилаше '' Първият който спи с тебе, той е мъжът ти, трябва да го зачиташ, всеки друг ще ти каже, ти си лежала при друг мъж и няма да те уважава цял живот ''. С такава нагласа дойдох в Университета. Никоя колежка не се съобразяваше с бабинските нормативни актове.Ходеха, живееха свободно младежките си години.

И изведнъж един колега ме покани на дискотека, повтори, потрети. Мил и добродушен колега. Едното ми око се поотвори. После ходихме на квартирни сбирки, за пръв път си показах гърдите пред 5-6 човека. После, после стана някакво чудо, без да се съвъкопляваме, на сутринта се чувствах като разглобена от любов, само с нежност го направи. Там ядох най-вкусните банички на света с кисело млако. На онова парти момичетата ми довериха, че това са най-добрите момчета, нежни, грижовни и отговорни. Тогава разбрах, че бабините разбирания за чест и морал са много остарели, но бях иначе възпитана. Получих телеграма от баба, че Георги е във Военна болница.

Прекъснах следването, на кого да се доверя, кой да ми даде съвет, този колега беше на 15 дневен стаж заедно с тайфата в друг град. Благодарение на грижите ми той се възстанови. Оженихме се. Ново разочарование.Вместо да се гушкасме след сватбенния ден уморени и щастливи, Георги броеше парите, колко пари сме изкарали  от сватбата. Забременях и спонтанен аборт, хайде аз постъпих в болница. Георги си намерил заместничка, любовница. Хайде , мъжка му работа, примирих се тогава.Забременях отново и отново не износих плода. Притесних се. На женска консултация ми откриха бучка в гърдата. Свекървата само дето не ме удави с една капка вода, лепна ми ялова пущино, едно дете не можа да родиш. А една възрастна лекарка бе ми казала, вината не е в теб момиче, яйцеклетката не е дооплодена ли, нещо такова, ако искаш дете смени мъжа. Бучката в гърдата разби всички илюзии за добър живот.Лекарите предписаха оперативно лечение. Разведохме се. Бучката си остана в мене. Или скалпела или умирам.А животът навън  беше толкова хубав. Търсех изход навсякъде. Така попаднах на ходжата бай Сабри. Отидох в селото му, намерих го. Жена му леля Васфия ме изслуша, влезе в къщичката им и след малко ме покани вътре. Ходжата седеше ли, полулежеше ли, в ръцете му броеница. Жена му ме представи и седна смирено в едното кюше на стаичката. Разправих житейските си патила. Ходжата не мърдаше, даже не тракаше и с броеницата когато разказвах.

Изведнъж се разбуди

- Булка, тялото ти е болно, но не само тялото ами и духът ти, всичко е в твои ръце, не намесвам Аллах, всичко е в твоите ръце. Ще се изцериш, ако вярваш в това. Пий козе мляко, билки от вашия край, всеки ден пий по едно сурово кокоше яйце и пчелен мед. Ако имаш вино и ракия, по една чашка на гладно пий. Бягай далеч от хората, докато не оздравее душата ти.

И отново потъна в дрямката си. Леля Васфия ме изведе навън с думите

- Ти си се раздавала за хората, сега е време да се раздаваш за себе си. Трябва да оздравееш, правилният човек ще те намери.

Отидох след три години да им благодаря, съседите им казаха, че са заминали при децата си в Бурса

А аз какво направих, купих къща в едно малко село в Балкана. От начало купих две кози, крава, 10 кокошки, четери кошера пчели наследих от собствениците. Помагах на хората от селото и те на мен.

Дадоха ми брашно от лимец и научиха да си правя хляб от него. Кметицата издейства разрешително за ловна пушка, нали живеех сама, имах голямо  куче. После тя ми намери някаква служба из Кметството, нали бях вишистка, знаех английски, френски, та надписвах и пликовете с писма на хората до близките им из чужбина, след жътва с нея  изготвяхме списъци и раздавахме рентата.

Бях доволна, че вършех нещо полезно. Не мислех за старите си неприятности. Не  е само от чистия въздух и водата, нямах дразнители, храната си я изкарвах сама и беше много сладка, стриктно спазвах диетата на ходжата.

Отидох на женска  консултаьия  след време, лекарите не откриха нищо. След две седмици посетих частна клиника, отново не откриха нищо. Бях се самоизлекувала, така да се каже, но не преставах да се наблюдавам и посещавам лекарски кабинети. Нямаше вече от какво да се страхувам, бях отново здрава и жизнена жена. Завърших и Юридическия факултет и спечелих конкурс за работа тук. После срещнах теб, не, не, ти ме срещна.

Сега знаеш всичко за мен. Ще ти призная нещо, не разигравах театър до сега. Исках да се убедя дали мога да обичам  някого и дали той ще ме обича, даже и да имам някакви дефекти.

И  двамата го доказахме.

           Погледнах очите й, издайнически блещукаха сълзички. Устните й потръпваха.

Погалих свитото й бедро, нагоре по стегнатото коремче, погалих едната гърдичка, после другата. Дланта ми погали бузките й, разроших косата.

Седнах на леглото и внимателно с две ръце разплетох бедрата й от '' лотоса '', притиснах се до голите й гърди и се завряхме под топлата завивка. Докосвах нежно с устни гърдите й, езикът ми се заигра  по зърната им, наедрели и настръхнали. Бяхме вкопчени един в друг, бездиханни, само ръцете ни шаваха нагоре-надолу по телата ни.

Свих се като детенце в обятията й, главата ми полегна между гърдите й,  зърната им  нежно докосваха лицето, устните ми.

Вероятно емоцията от разказаното ни е омаломощила и сме заспали така.

             Тишината на утрото ме сепна.

следва...