Колекционерът на дамски обувки
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Скучноватият, леко пълен, но отлично печелещ адвокат, се прибра в своя дом. Най-накрая и този шибан ден бе свършил и вече спокойно можеше да се отдаде на първата от двете си големи страсти.
Слизайки по витото стълбище водещо към мазето, той с отвръщение събличаше дрехите си една по една. Когато стигна вратата на своят таен рай, по него нямаше вече нищо, което да пречи на свободата му. По навик удължи в пристъп на сладък мазохизъм, времето нужно му, за да отвори портите на насладата. Накрая, вече изгарящ от желание, с рязък жест превъртя ключа и влезе.
И попадна в самият обувен рай... На дълги стилажи от пода, до тавана, към него гледаха с копнеж стотици чифтове дамски обувки. Червени, черни, от кожа и синтетика - десетки хиляди долара, във вид на един от символите на женска суета, се прекланяха пред пред него, стенещи от очакване. Той чуваше техните гласове, и всеки отделен чифт похотливо го зовеше: "Искаме те! Вземи нас! Ние сме най-съвършените, ние знаем как да ти доставим Удоволствие..."
Мъжът смутено се огледа. Чувстваше, че ще обиди любимите си, но последната му придобивка най го привличаше...
Ръцете му здраво, но нежно прокарваха по задъханото му тяло магистрали от оранжева страст, следващи токчетата - игли, по-високи от Айфеловата кула. Гласовете на това съвършенство, еротично му шепнеха и омайваха:
"Обичаме те! Ти си единствената ни любов! И затова знаеш, какво искаме Сега..."
Наистина знаеше. С нежелание той ги постави върху сатенения чаршаф, и отиде до тайната си стаичка. След броени секунди се върна, притиснал към гърдите си една розова кутия, която постави на масата от двеста годишен дъб.
После взе обувките и дълго, дълго, дълго ги облизва, а те стенеха от възбуда...
Когато почувства, че е дошъл точният момент, ги постави до кутията и я отвори. Езикът му се заигра и с нейното съдържание...
Двадесетина минути по-късно всичко вече беше напълно готово, а обувките изпаднаха в див оргазъм, съвпадащ до секундата с неговия. Стъпалата, поставени в тях, бяха родени да носят точно този чифт божествена красота. Лакираните в черно нокти на прекрасните им пръстчета, изпъкваха като бижу на фона, съчетание от прекрасна бяла кожа и оранжево огнената стихия... а по тях, като диамантен дъжд, светеха капчици слюнка...
15.02.2018.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
