Колелото на живота 1

           Симеон излезе бързо от банята, избърса се и се обличаше, когато телефонът му запя. Погледна екрана, но го остави. После пак проехтя мелодията.

            Охх…пак ли… - намръщи лице.

    Лили беше досадна като муха. От онези най - досадните… конските.

        - Еййй, ти защо не вдигаш… - започна го тя.

         - Виж…разбрахме се, като хора… не ми звъни…няма смисъл…или да те блокирам.

       Затвори и хвърли телефона на спалнята. Беше скъсал с нея преди няколко дни. Не беше лесно, тя пусна няколко сълзички, после подсмъркваше силно, накрая тресна вратата и излезе от стаята му.

          Сега мислеше, че цялото време, през което бяха заедно е пропиляно. Бяха се запознали в езиковата, току-що пристигнали седмокласници. Той закъсня и седна на чина до Лили. Докато говореше учителката, тя го смушка с лакът и му намигна. После тихо му прошепна:

           - Лиляна…Лили съкратено…

           - Симеон.

           - Ооооо... Симеон Велики… - прихна тя, но беше се притаила зад гърба на високия Димо, който беше пред нея.

       От начало беше му интересно с такова отракано момиче. Имаше дълга тъмна коса, пусната свободно по раменете, висока, слаба, дългокрака. С хубави маратонки. Бюстът й беше добре налят, а кръстчето стегнато с кожен колан с метална тока. Късата й пола беше две педи. Беше сгънала крака под чина и небрежно въртеше пети. Очите й бяха очертани с тънка черна линия. Устата й с малиново червило. Миришеше на  сладък парфюм. Той се поогледа и видя, че всички девойки се бяха издокарали с къси поли и с грим, все едно са на дискотека.

                 Въобще готина…много готина … - помисли си Симо, докато й хвърляше дискретни погледи.

  Той беше по-свит, макар и красавец, човек трябваше да вади думите му с ченгел от устата. Излязоха заедно след училище. Лили увисна на ръцете му.

     И така се изтъркулиха…пет години…Въпреки, че беше налял мускули от плуването и се издължи с една глава над нея, той се остави Лили да го командори и вървеше все по нейната свирка. С нея откри любовта. Онази тийнеджърската любов, от която първо се оглупява, а после започваш лека - полека да поумняваш.

            На първият купон бяха в къщата на един съученик. Дворът беше потънал в тъмнина и Лили го замъкна в сенките на един орех и се притисна о него. Той стоеше като истукан, а тя хвана с две ръце главата му и започна да го целува, като пъхна смело език.

      Симо загуби ума и дума. Но разтвори уста и отвърна на целувката й. После Лили пое нещата в свои ръце. Издърпа през глава блузата си и остана по сутиен. Хвана ръцете му и ги сложи на гърдите си. Той я погали леко, малко недодялано, а тя се изкикоти с висок глас. Придърпа го към себе си. Беше възбудена и луда. Легнаха в тревата и разхвърлиха дрехите си. Лили разкопча дънките му и пъхна уверено ръка. Симо стисна зъби и премаля от докосването й. Но не смееше нито да мръдне, нито да посегне към нея. Тя седна в скута му и се настани върху него. Беше се подготвила, извади презерватив и го побутна в пръстите му. Симо проникна в нея и след няколко тласъка всичко свърши.

      Беше объркан и смутен, оглупял от емоции и засрамен от непохватността си. За първи път правеше секс и се притесни, че не се представи добре.

            Лили се отпусна върху него, после го гризна леко по ухото и замърка.

          После се любиха още няколко пъти. Симо се справяше все по - добре.

          Бяха гаджета пета година. Имаше бури и любов. Караници, сдобрявания, сбирки, купони, даскало, скитаха по улиците, когато имаха пари на кино…

       Всяка събота вечер ходеха на купони заедно, прегръщаха се, целуваха се и се натискаха като всички. Приятелите му носеха по някоя бутилка я водка, или литрови бутилки с бира. Пиеха, танцуваха, правеха секс.

        Мислеха, че е безобидно да пушат и трева. Но нещата се промениха щом започнаха с по-твърда дрога. Лили я донесе и първа я пробва. Очите й засвяткаха диво. Закиска се като смахната. Тя пристъпи към момчетата и си избра един. Дръпна го към себе си. Хвана го за раменете. Затвори очи и го събори на земята.

   Всички започнаха да крешят и да пляскат с ръце. Тълпата полудя…Лили... държи се като кучка...

       Симо се обърна и хукна навън. Ядоса й се.

      Вървя около два километра докато се прибра у дома. Автобуси и тролеи светеха в тъмнината, но Симо крачеше побеснял.

      Беше късна есен. Вятърът беше студен и го шибаше през якето, но той не го усещаше. Влезе в апартамента тихо, не искаше родителите му да го усетят. Стовари се в леглото, зарови глава под възглавницата и стисна очи. Но картината изплуваше пред него, с опиянената Лили и момчето, сплели тела пред погледите на всички. Беше подло…Много зле се почувства, като първия глупак на класа, а уж бяха приятели с Лили…

        Утре щеше всички да му се подиграват. Как трябваше да постъпи, да издърпа момчето и да се сбият, или да напердаше нея...дето се излага така... Потръпна…щеше да му се смеят и пред очите и зад гърба…и да се гаврят с него. Знаеше колко са подли всички…Стомахът му вреше от нерви.

          Не искаше да ходи в клас. Не искаше да вижда никой. Как щеше да ги търпи?

  Стана и отвори прозореца. Градът спеше. Загледа се в тъмните прозорци на отсрещната кооперация и се замисли как да се оправи с тази история… Имаше месец до завършването им…

          Да, това са четири дълги седмици…Лошото е , че не знаеше какво да стори...