Колко са нужни... или защо го има Рождество
В същото царство, по същото време - преди не знам си колко години, се случило нещо, за което все още се говори . Родил се дългоочаквания наследник на трона. Царят не бил на себе си от радост. Първо свикал всеобщ празник в царството. Поканил бедни и богати - от най-знатните до най-обикновените - дори и тези, които били съвсем непристойни. Радостта била толкова голяма, че осветлила същността на справедливия Цар. Издал се указ, който повелявал - от сега нататък, всяка година на този ден да се празнува- от всички. Разчула се бързо вестта - по цялото царство. Почтените се заприготвяли подобаващо - да впечатлят царския двор и да не се изложат. Непристойните потрили доволно ръце - "един път ни се е паднало".
Празненството било готово. Много думи се изприказвали, голяма веселба паднала. Едно малко дете попитало развълнуваната си майка-"Мамо, защо сме тук- и защо всички хора се смеят и ядат толкова много?"- "Не зная моето дете, но и не ме интересува. Важното е, че има много ядене и пиене. Яж и се усмихвай на тези, които са облечени богато, че друг път я влезем тук, я не."
В разгара на веселието, Царят стоял умислен и обиден. Един слуга го попитал защо е толкова унил. "Всички са много весели - отвърнал Царят - но едно нещо не ми дава мира - никой досега не е пожелал да види младия Принц и да го удостои с вниманието си". Разгневил се Царят и отменил указа за празника... Няма да се празнува!
В този момент едно бедно и много скромно семейство, преодоляли срама, влезли в палата и отишли при Царя. "Царю, - срамежливо и с разтреперан глас проговорил мъжът - ние искаме да видим Принца. Нямаме никакви дарове, защото сме бедни, но искаме да Му отдадем почит и да Го благословим".
Разплакал се Царят и със сподавен глас отговорил: "Мили хора - та Той е Принц, няма нужда от никакви подаръци. Всички богати Му донесоха неща, които изобщо не са Му необходими, но никой не се сети да Го почете и благослови. Това, което вие искате е всичко, от което Той има нужда"...
Зарадвало се царското сърце и, заради тези хора, Той издал наново указа за празнуването на този ден - всяка година... Викаме му Рождество!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Колев Всички права запазени
