20.11.2008 г., 22:35

Кольо войвода и вълшебните чехли

1.2K 0 1
1 мин за четене

Кольо войвода и вълшебните чехли

 

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и завръщането на Иван знаменосеца от Истанбул…

 

*** *** ***

 

След обсадата на Истанбулската поща, Иван знаменосецът си взел неплатен отпуск и останал в османската столица за цял месец. Когато се завърнал в четата и седнал край огъня, младият знаменосец отворил една голяма торба, в която бил донесъл подарък за всеки четник.

 

- А-а-а, Иване, чудесно! - потрил доволно ръце Кольо - Я да видим какво си ми донесъл на мен?


- На тебе, Кольо, съм донесъл едни вълшебни чехли. Щом ги обуеш, всички жени ще се лепят за тебе като муха на... мед. Само ги обуваш и щом те види някоя жена - и да искаш, няма да можеш да избягаш от нея! Където и да идеш - тя ще те последва, докато не те такова отвсякъде!


- Ай, златни ти уста, Иване! Точно такова нещо ми трябва за мойта Цеца муцата, че откак ти остана в Истанбул, тя все се оплаква, че я боли глава и не ми пуска. Дай ги тия чехли, веднага ще ги пробвам.

 

Иван знаменосецът подал чехлите на войводата и кротко запушил от лулата с коноп.

 

Изведнъж покрай Иван знаменосецът с крясъци притичал Кольо, а след него с блеснал поглед бягал полуголият Стойчо двайсетака (когото преди време хората познавали като Стойчо трийсетака).

 

Като видял това, Иван знаменосецът се плеснал по челото и извикал след войводата:

 

- Ей, Кольо, забравих да ти кажа - внимавай да не си сложиш чехлите на обратно!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Давидов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...