20.11.2008 г., 22:35

Кольо войвода и вълшебните чехли

1.2K 0 1
1 мин за четене

Кольо войвода и вълшебните чехли

 

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и завръщането на Иван знаменосеца от Истанбул…

 

*** *** ***

 

След обсадата на Истанбулската поща, Иван знаменосецът си взел неплатен отпуск и останал в османската столица за цял месец. Когато се завърнал в четата и седнал край огъня, младият знаменосец отворил една голяма торба, в която бил донесъл подарък за всеки четник.

 

- А-а-а, Иване, чудесно! - потрил доволно ръце Кольо - Я да видим какво си ми донесъл на мен?


- На тебе, Кольо, съм донесъл едни вълшебни чехли. Щом ги обуеш, всички жени ще се лепят за тебе като муха на... мед. Само ги обуваш и щом те види някоя жена - и да искаш, няма да можеш да избягаш от нея! Където и да идеш - тя ще те последва, докато не те такова отвсякъде!


- Ай, златни ти уста, Иване! Точно такова нещо ми трябва за мойта Цеца муцата, че откак ти остана в Истанбул, тя все се оплаква, че я боли глава и не ми пуска. Дай ги тия чехли, веднага ще ги пробвам.

 

Иван знаменосецът подал чехлите на войводата и кротко запушил от лулата с коноп.

 

Изведнъж покрай Иван знаменосецът с крясъци притичал Кольо, а след него с блеснал поглед бягал полуголият Стойчо двайсетака (когото преди време хората познавали като Стойчо трийсетака).

 

Като видял това, Иван знаменосецът се плеснал по челото и извикал след войводата:

 

- Ей, Кольо, забравих да ти кажа - внимавай да не си сложиш чехлите на обратно!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Давидов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...