30.05.2010 г., 11:41

Контрасти

694 0 0
2 мин за четене

 

КОНТРАСТИ

 

 

          Денят е горещ. Седнали сме в прохладната кръчма и пием изстудена бира. Неколцина мъже сме и разговора, който водим, е предимно за сушата, за нуждата да се полива. На съседната маса е седнал Учителят Пеев, дошъл си през ваканцията на село. Него сушата не го вълнува чак толкова много - трудът му не е зависим от времето и той само слуша и отпива малки глътки от бутилката.

          В кръчмата влезе Радослав трактористът. Тракторът бе паркиран отпред и оставен с работещ двигател. Радослав си поръча една бира и започна да пие на едри глътки, прав, без да поседне при нас. Застана до учителя. Двамата напълно контрастират един с друг не само физически, но и като характери и темперамент. Трактористът е висок, широкоплещест, със загоряла кожа и възлести ръце, небръснат, рошав, докато учителят е въздребничък, с бяла и чувствителна кожа, с деликатно, изразително лице, добре облечен и избръснат. Единият пие на едри глътки, бързо, докато другият седи спокойно, отпива малки глътки, сякаш за да се наслаждава по-дълго на вкуса на разхладителното питие. Единият е с трескав поглед и припрени движения, а другият има замечтан вид и прави меки, плавни движения с изящните си ръце. Присъствието на тракториста е изцяло физическо - той гълта шумно бирата и адамовата му ябълка подскача игриво при всяка глътка. Учителят отпива внимателно и облизва предпазливо устни.

          Като ги гледам така един до друг, се замислям. Радослав е човек, стигащ до крайност в радостта от своя труд, изпадаше в самозабрава в работата. Пеев, като духовен човек, потъваше в летаргията на своята леност. Две крайности. Единият прекалява с работата и не помисля за духа си, а другият, увлечен в удоволствието на духовността си, крие опасността да възложи надеждите си само на Бог и да престане да работи. Защото докато не разчиташ на никого, като тракториста, ти сам си вършиш работата, а докато разчиташ на някого, като учителя, ще се отдадеш на леност. Питам се, къде съм аз, между тези две крайности? Може би в средата? Може би по-близко до едната или до другата? Сам ми е трудно да преценя. А друг едва ли е мислил тук по тези неща, едва ли ме е наблюдавал, за да ми каже. И накрая си правя извода, че ако много мисля за всички тези неща, може да остана беден и гладен философ. Изпих си бирата и излязох навън под горещото слънце на юлския ден.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...