И така: бъдещият водач на низвергнатите и онеправданите маси,любителят на шармантните фрази,недоучил син на мливаря Станьо Стойчев, неговият единствен син в семейството ;в продължение на година си изкарваше прехраната в мелницата на  баща си...като общ работник на кантара. Той теглеше чувалите на кантара и ги изсипваше в силоза към мелничните машини, за да разбере, как и какви усилия са нужни ,за да стигне брашното до нощвите,където жените, в рани зори,вече втасало като тесто го мятаха в опалените пещи...

    Иван Стойчев се усети щастлив!

    Всички негови близки се надяваха да рухне под тежестта на дванадесетчасовия труд,който наложи баща му,но той вече на 17 години се източи на ръст,тънък като ракита,яздеше един от конете,който баща му подари, защото Дерменджи Станьо,както с уважение му думаха катунари и демирджии,житари и джамбази, беше немногодумен,но властен човек!

     Заесени.Върволици от волски коля и конски каруци заеха големия мегдан пред Станьовата воденица.

     Пена Динева Баева,по Божия милост Стойчева,беше от ония жени,гдето и деца да ти народи,къща да завърти,че и с пушка да прогони крадците, защото край чифлика беше като вечен панаир:народ от всякакъв сой!А жената на Станьо Стойчев се грижеше освен за деца и стопанство, защото хранеше по три пъти на ден около една дузина хора-само механикът и петимата мливари,бяха към воденицата, ами Станьо с децата-три дъщери и оня неин любимец  Иванча,който е щур за трима, колко плака и моли съпруга си да го пощади,че той...Нейният Иван,защото тя загуби след него близнаците Господин и Стойчо...

   Момичетата пораснаха, омъжиха се,деца народиха, направиха я баба...

   Нейното единствено, синеоко като баща си момче ,което момите от околията желаеха,а той цял ден, яздеше Екватор,който баща му закупи от командира Кавалерийския чирпански полк ;и ловуваше с една от ловните двуцевки на баща си. 

   Щом заесени всяка година Станьо Стойчев пътуваше с торба пари към Карнобат, където се събираха тогавашните "бизнесмени".

   От север, юг и изток, цялата Бургаска, Сливенска и Ямболска области в днешни размери подвозваха добитък, храни и всякакви изделия за битова употреба. 

   Правеха и турски борби, защото районът е смесен:колкото повече българи в градовете, толкова повече мюсюлмани в  южните поли на Котелския,Рижкия, Върбишкия и Дюлинския проходи,които отваряха през топлите месеци врати към Делиормана, както на юг към житна Тракия...

    За друго си мислеше Дерменджи Станьо. 

     Имаше приятели, които му помогнаха да запише като частен ученик сина му в гимназията в Айтос, уж там няма да го последва характеристиката от Ямбол, кой ще се заинтересува от един частен ученик в това малко градче...

   Да ама не!

   Органите на полицията строго следяха "радикалните елементи ",както се водеха под отчет всички изключени от Царството, дори за една година ученици...