Коронтина to be... 3
Произведение от няколко части към първа част
Коронна to be...
Ден 8-ми, II-ри сезон
Опитвам се да се приведа в що годе приличен вид, нищо, че навън досега ходех само с шапка и качулка. Tая сутрин едно слънце се e облещило! Косата ми се завира не в очите, ами чак в носа. Подстригвам бретона. Подравнявам, изравнявам, накрая щръкна 2 см над веждите. Слънце, не слънце, ще ходя на пазар само с шапка и качулка. До заветната дата 13 ще порасне, няма къде да ходи.
Влизам в нета (у дома) и чета, че сега щели да избълват всякакви нестандартни прически.
На мен ли го казват?!
Ден 11-ти, II-ри сезон
Отдавам се на творческа дейност от сутринта. Рисувам си една голяма ухилена емотиконка върху сандвича с кетчуп на фона на майонеза. Дори капнах соев сос за очички, чак ми дожаля да го изям. Но пък от глад не ми се мре. Прежалих го. Чак като го изядох, се сетих, че трябваше да го споделя в инстаграм и да си броя лайковете като някаква медийна звезда.
После гледах един турчин как пече маруля в 24кичън. Продължавам да щракам дистанционото и да си търся друго творческо предаване. Нали днес това ми е темата по програма останетесивкъщи. "Кажи "Да" на булчинската рокля" минава ли за творческо?
Ден 12-ти, II-ри сезон
Приготвям се да ида до пазара. "Петък на пазара, събота на баня, неделя на хорото" - нали така беше? То какво ли и си приготвям. Слагам шапка, да прикрие фризьорските ми опити. Очила, маска. Не се гримирам, ясно защо. Поглеждам се в огледалото. Ако на маската си нарисувам брада, дали ще минавам за мъж? На кой му пука.
По улиците ходим профили. Мрежата е в реала. Реалът е в мрежата. Филм от бъдещето. Границите реал и мрежа ги няма. Е на това му се казва космополити. Светът е космополитен и под коронтина.
На пазара са въведени нови мерки. И по закона на Мърфи все се оказваш от обратната страна, т.е. от към изхода. Жега е, слънцето напича по летному. Да си купиш вода, трябва да се върнеш до супера. А там ще чакаш 20-30 минути, за да влезеш. Успокоявам се, че за това време ще съм се прибрала и напила. С вода. Вие с какво си помислихте?
Наближавам входа на пазара. Щастливо се усмихвам: чувствам се огрижена и защитена от управляващите. Нали движението е живот. Движим се!
2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
