Първоаприлска под карантина
Произведение от няколко части
-
1081 5 30Проза » Хумористична
-
1041 3 14Проза » Хумористична, Други
-
970 4 12Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други
-
892 2 10Проза
-
935 1 8Проза » Хумористична
-
942 1 8Проза » Хумористична
Ден 2-ри
За първи път днес отивам до супера под режим. Заставам до червената линия, отбелязана на плочките, на два метра зад предния кандидат купувач. До вратата седи един чичко и вдига ръка, като дойде ред някой да влезе.
Рафтът с олиото е ометен. На горния се мъдрят от 2 литра нагоре туби на "кризисни цени". Ако искаш. Зеленчуците и те са пробрани. Няма акции, няма с карта – там по рафтовете зее празно. И с хляба е същото. Добре че търся пълнозърнест, той не е масов, та на най-горния рафт намерих един тостер. А бе старите хора как ги носят тия тежки чанти?
На касата побързах да си оставя кошницата, докато изчаквам. Бях скастрена от касиерката – прекрачила съм червената линия.
Ще се науча.
Ден Първа пролет
С приятелка се чакаме близо до пазара. Да посрещнем пролетта! Днес е топло, слънчево. Кафетата не работят, поне да се поразходим. По пазара хората смирено се изчакват на разстояние и пред сергиите, и при разминаване. Смирението е майка на доброто в случая.
И автоматите за кафе не работят. Купуваме си от супера по едно кенче бира и отиваме в близкия парк. Намираме си пейка на сянка. Пийваме си и си бърборим по женски. Пролетта цъфти, времето е прекрасно, не било толкова страшно.
След няколко часа обявяват, че от 0 часа на 21 март влиза забрана за разходки в паркове и градинки. Само кучетата може да си разхождат стопаните.
Добре, че пролетта дойде по-рано.
Ден-два-три преди края
Краят му се вижда. Ходих до супера. По тротоарите е пълно с кучешки изпражнения. Чудя се защо не забранят и тях. Да си ги издържат през прозорците и терасите. Поне ще са близо до блоковете нуждите им, а не по тротоарите. И без това да падне на нечия глава е шанс едно на милион.
След няколко часа обявиха, че режимът на... упсссс, карантината, се удължава с още две седмици. Краят не му се вижда...
Ден 2-ри от 2-ри сезон:
Ходих до Лидъл. За първи път съм с маска. Задължителни са от тази сутрин. Очилата само ми се изпотяват. Трябва да тренирам дишането си. Да дишам и издишвам по по-малко. От днес почвам.
Чичкото на входа услужливо ме помоли да си пръсна капка от флакона и да си намажа ръцете. Тая процедура я направих още преди да изляза от вкъщи. Няма значение. Ръцете са ми пресъхнали и ме сърбят. Пластмасовите колички ги няма. Добра мярка. Вадя си торбата от джоба и пазарувам.
Прибирам се към 1 часа. Влизам в нета да не изпусна някоя актуална новина.
Във вести е публикувано в 12.36, че забраната за маски е отменена. Прекарала съм се за малко.
Чета коментар "вторник с маски, сряда – и с каски".
А четвъртък какво ли ще е?
Ден 4-ти от втори сезон:
Събуждам се и гледам през прозореца. Всичко е бяло. Нищо и никъде не ме боли. Какво става? Посягам към телефона да звънна на 112 да ги питам жива ли съм...
Първоаприлска било!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
