5.09.2005 г., 15:40

КОШМАР

1.6K 0 1
1 мин за четене

КОШМАР

Цяла нощ момичето не можа да заспи...въртя се, сън не я лови. Към 3 часа тя най-сетне заспа, но сънят й бе по-различен от всички други. Тази нощ тя сънува кошмар.
Но не от обикновенните...не я гонеше убиец...не умираше нейн роднина. Тя сънува кървища...Отиде да си налее вода,но странно тя отиде на външната чешма, намираща се пред къщата й. Вървеше сънена към чешмата. Няла си вода и се запъти към вратата на дома й. Нещо капна на главата й. Тя си допря ръката до главата на пръста и имаше нещо гъсто...като желе.
Погледна на горе към покрива от където идваха капките.
Но нищо не видя...мръдна се с две крачки назад. Изпусна чашата и изпища силно и уплашено. На покрива имаше човек, набучен на едно желязо. От устата и ръцете му капеше вече съсирена кръв. Вместо очи имаше черни дупки пълни с кръв. Ясно беше, че няма очи.
Краката му липсваха, както и някой от пръстите на ръцете му. Момичето гледаше вцепенено и невярващо, че това е истина. Тя се обърна назад към портата, но отново един силен и писклив вик прониза гробната тишина. На входната врата имаше също човек.
Ръцете и краката му бяха забити и прекрепени с гвоздеи към дървената, черна порта. Очите му също бяха избодени, но поставени в устата му. Горната част на главата му липсваше...зееше празна кухина. На врата му висеше гердан от уши...човешки уши.
Тя побягна и се къчи по стапалата към втория етаж.
В този момент се стресна и се събуди...това беше просто кошмар.
Стана и отиде да си налее вода от чешмата пред къщата.
Но с ужас нещата от сънят й се повториха. Тя отново срещна лицата на труповете. Нададе истеричен писък и...
И се събуди...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...