Sep 5, 2005, 3:40 PM

КОШМАР

  Prose
1.6K 0 1
1 min reading

КОШМАР

Цяла нощ момичето не можа да заспи...въртя се, сън не я лови. Към 3 часа тя най-сетне заспа, но сънят й бе по-различен от всички други. Тази нощ тя сънува кошмар.
Но не от обикновенните...не я гонеше убиец...не умираше нейн роднина. Тя сънува кървища...Отиде да си налее вода,но странно тя отиде на външната чешма, намираща се пред къщата й. Вървеше сънена към чешмата. Няла си вода и се запъти към вратата на дома й. Нещо капна на главата й. Тя си допря ръката до главата на пръста и имаше нещо гъсто...като желе.
Погледна на горе към покрива от където идваха капките.
Но нищо не видя...мръдна се с две крачки назад. Изпусна чашата и изпища силно и уплашено. На покрива имаше човек, набучен на едно желязо. От устата и ръцете му капеше вече съсирена кръв. Вместо очи имаше черни дупки пълни с кръв. Ясно беше, че няма очи.
Краката му липсваха, както и някой от пръстите на ръцете му. Момичето гледаше вцепенено и невярващо, че това е истина. Тя се обърна назад към портата, но отново един силен и писклив вик прониза гробната тишина. На входната врата имаше също човек.
Ръцете и краката му бяха забити и прекрепени с гвоздеи към дървената, черна порта. Очите му също бяха избодени, но поставени в устата му. Горната част на главата му липсваше...зееше празна кухина. На врата му висеше гердан от уши...човешки уши.
Тя побягна и се къчи по стапалата към втория етаж.
В този момент се стресна и се събуди...това беше просто кошмар.
Стана и отиде да си налее вода от чешмата пред къщата.
Но с ужас нещата от сънят й се повториха. Тя отново срещна лицата на труповете. Нададе истеричен писък и...
И се събуди...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...