6.08.2017 г., 16:27 ч.

Космическа приказка 

  Проза » Фантастика и фентъзи
579 0 0
3 мин за четене

1.
Върховният водач извика Кри-ай-ой в полунощ. Което го накара да се позамисли – защо така късно, защо така спешно, защо така тайно? Но Кри-ай-ой беше прочут герой – вече четири пъти спасяваше планетата от вселенски нашествия, беше раняван три пъти, женен пет пъти, осъждан на смърт шест пъти и не трепваше току-така…
Влезе в гигантската зала под купола и бързо се огледа. Бяха сами. Върховният водач стоеше до кристалния огромен прозорец и гледаше нейде към далечните върхове на Хималаите…
Канонът изискваше и Кри-ай-ой леко се поклони. Върховният водач бавно го погледна и кимна – нечувана благосклонност от толкова висш ръководител…
-    Помня те – каза той бавно – Връчих ти Звездния орден при последния ти подвиг и изпратих мой пратеник да проведе церемонията при петата ти женитба…
Кри-ай-ой остана поразен. Самият водач да помни… О!
Искаше много неща да каже, обаче канонът изискваше да мълчи и слуша. Което беше височайше благоволение – тези под първи ранг нямаха право и да гледат водача…
-    Тая заран се завърна нашата експедиция във времето – каза Върховният водач – Успешно разузнаване в Ерата на съзиданието – двамина успяха да донесат информация за Сътворението. Вярно, и те умряха, но ще са заедно в славата със своите 998 невърнали се другари…
Кри-ай-ой преклони глава пред подвига на колегите си. Ех, как искаше и той да бъде включен в експедицията… Сега неговото име щеше да е върху поредния паметник, редом с техните. Но… Но водачите по-добре знаеха кой какво трябва да върши, да се храни, да мисли…
-    Оказва се, че много, много отдавна, на нашата планета се появили мислещи същества от Центъра на Вселената. Водела ги тамошната царица Намму. Която решила да отседне тук и с помощта на биотехнологии и суперхиперултрасъздател отделила от себе си син Ан и дъщеря Ки. Той – на върха на планината, където е мястото на всеки мъж, тя в подножието, където трябва да е всяка жена…
Кри-ай-ой слушаше внимателно, макар тая легенда да беше изучавал още в 22 клас на Космическото начално училище…
-    Когато се убедила във верността им, тя ги разделила генно и направила мъж и жена. Така Ки родила осем сина – осем могъщи стихии, господари на света. А после се напънала и родила 42 млади помощника на боговете, които поели управлението на народите, сътворени от суперхиперултрасъздателя…
Кри-ай-ой гледаше усилено в мраморния под и очакваше задачата…
-    Така се появили различните народи и раси. Сред които ние – белите. Както и останалите – цветните…
Кри-ай-ой потрепера като се сети за враговете на цивилизацията и разума, опитващи се да смажат Новия ред…
-    Кри-ай-ой! – загърмя гласът на Великия водач и героят потрепера – Ти трябва да проникнеш с новия модел на машината на времето в Ерата на съзиданието. И там да добавиш още един – девети бог, господар на всички стихии, бъдещ баща на нашата раса, в родилната стая на Ки… Този бог ще се изправи срещу останалите, срещу самата Намму. И, след като ги победи – на планетата ще се възцарим ние… Единствените, истинските, бъдещите…
Кри-ай-ой се преклони пред гениалните планове на мъдрия Водач…
-    Генномодифицираното бебе ще получиш в Палата на бъдещето…
Кри-ай-ой пак сведе глава…
-    Разбираш задачата, нали?
Героят мълчаливо се преви одве, обърна се и излезе. Останалите неща щеше да му обясни Главният секретар на Палата…
2.
Шахраман ал Безухани се изправи и невярващ в късмета си, впери поглед в очите на Стареца от планината… Такава почтена задача, такава чест, такава слава…
-    Да, о, величайши – каза батурът – Разбрах всичко. Отлитам в дъното на времето, добавям нашето бебе и се завръщам във Великата епоха на Божествената слава…
3.
Кянг Типунг подскочи, изпълни ритуалния танц така, че ръцете му се завъртяха като черни перки на блестяща мелница…
-    О, как се радвам, Вожде! – изкрещя той и разтърси гирляндите от миди, задължителен аксесоар за всеки воин – Как се радвам… Ще добавя още едно бебе, не се съмнявай…
4.
Ян-Цзи-Тонг тропна с крак, пристъпи тежко наляво и надясно, размаха катаната си:
-    Господарю, разчитай на мен…
5.
Иван Петров се почеса по униформената рунтава гръд, после стана бавно, вдигайки кърчага с руйно вино:
-    Ще стане, Ваше премиерство! Ще станат девет бебетата…
6.
И тръгнаха петдесетте юначаги – бели, черни, жълти, мургави, сивкави… С машината на времето, към Ерата на съзиданието… С една задача – с различна цел…
7.
Богинята Намму разделила генно сина и дъщерята си и ги  направила мъж и жена. Така момичето Ки родила. И се появили петдесет сина – петдесет стихии: бели, черни, жълти, мургави, сиви…
Всеки от които повел своя народ срещу останалите – както повелява Новия ред…

 

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Из сборника "Реалистични мистики"

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??