Космическият полет на Станко

Света в който живеем всички виждаме, че се променя с изключително бързи темпове. Технологиите се развиват. Но не се развиват в правилна посока. Така поне си мислеше Станко. Той си мечтаеше за космоса. Искаше да стъпи на друга планета. Да кръстят планина на негово име на тази друга планета. За това първо завърши двигатели с вътрешно горене в местния техникум, пардон гимназия. След това се записа да следва ядрена физика. Още като студент разработи двигател, с който можеше да летиш до Луната за два до три часа. Разбира се скри разработката си, защото щяха да му я откраднат. Когато завърши започна работа в БАН. Там работеше предимно за осигуровки. Намери идеалния доход, като създаде онлайн консултации за студенти. Така си набави пари за проекта. Разработи още по бърз двигател и две години по-късно успя да си сглоби собствен космически звездолет. Пригоди го да излита като самолет и реши да го тества. Събра храна вода и посади две дървета в самият летателен апарат, плюс няколко храста. За всеки случай напълни и голям резервоар с кислород. Бе помислил за всичко. Целта му беше най-близката известна екзопланета и реши да се насочи към нея. Зададе целта и изчисли, че за една седмица ще е там. Бе си произвел гориво и за връщането. Излитането нямаше никакъв проблем и след само десет минути Станко беше в космоса. По план подмина луната и се насочи към Марс. След ден вече беше в орбитата на Плутон. Но тогава радиото му се включи. Чуха се шумове от към корпуса на вън. Но на камерите не се виждаше нищо. Радиото не спираше да пращи. Тога вас екрана пред него се показа страна форма на живот. Приличаше повече на жаба, но с тяло на човек. Същество му говореше ментално с телепатия и казваше: 

- Човеко вашия полет приключва 

тук!

- Но защо? Кой си ти?-попита 

надъхано Станко.

- Аз съм бирника, и вие нямате 

винетка за извън Слънчевата система.

Костадин Койчев-Kovak

26.09.2023 г.