Срещнали се костенурка и таралеж. На една горска пътека се срещнали.

- О, здравей, здравей - казал таралежът. Все искам да те питам нещо. Не ти ли омръзна да носиш къщата си винаги със себе си? Не ти ли тежи?

- Е, тежи ми, затова съм толкова бавна. Ами ти, с тези бодли как минаваш през храстите? Ето сега носиш изсъхнало листо от къпина, борови иглички и нещо още, не виждам какво.

- Е, е, ей, някой върви по пътеката. Може и да не ни мисли доброто, нали? - казал Ежко и се свил на кълбо. Костенурката се прибрала в къщичката си и навреме се прибрала, защото по пътечката вървяла лисицата. Когато дошла до тях, само ги подритнала леко и продължила пътя си. Знаела, че не може да им направи нищо. Че те са защитени.

Дете, затова костенурката си носи винаги къщичката, а таралежът - своите бодли.