Костюмите
Не ми се слизаше по стълбите. Но и не ми се скачаше направо в хола. Затова направих компромис – изпързалях се по перилата. Бързо, леко, забавно. И, разбира се – абсолютно безопасно. Няма как да се претрепя, та дори да улуча с глава пода. Обяснението е лесно – като се започне от факта, че наричам тая част „глава“, за да ви е по-ясно…
В хола седеше само Джими и се наливаше с уиски. Пропаднал тип… А какъв беше – новичък, хубав, лъскав, привличащ окото. Харесвах го най-вече заради спомените от миналото. Но се чудех докога ще го търпя…
От трапезарията надникна Били и каза:
- Джимбо, намерих хубава безалкохолна бира. Искаш ли?
Оня едва не подскочи от дивана. Далеч, много далеч съм от биологическите му усещания, но и аз разбрах грешката на Били. Изглежда и той се усети, та изчезна обратно. Беше дошъл да вземе Джими за един ден – колкото да поработи в градината. И беше допуснал грешката да дойде без плик с бутилка. Но, от друга страна, логично – че какъв работник ще е Джими след две бутилки. А сега, след едната и в очакване на другата…
Позната история. И дори вече скучна. Затова ги оставих и тръгнах из квартала. Пролетта напъпваше, птички пееха, по улиците бавно се носеха автомобили, гражданите обикаляха магазините, учрежденията и фирмите работеха – изобщо, нашият малък град се вихреше из сивотата си…
Аз не съм богат. Притежавам само десет къщи. В които живееха шест семейства, три пенсионерски двойки и Джими. Не беше трудно да ги наблюдавам. Но и не беше интересно…
Днес се налагаше да отида до областния център. Така че избрах Майкъл. Тридесетинагодишен на вид, висок, здрав, физически силен, умел шофьор. Облякох го и тръгнах…
Върнах се привечер. Няколко срещи с колеги, посещение на новодошлия емисар, една уредена среща със стар приятел. Щяхме да се видим по-късно в Старата хижа – много приятно място в градчето ни. Затова съблякох Майкъл и облякох Форст – белокос, достолепен, малко бавен, но с интересен хумор. Подходящ костюм за мястото. Впрочем, и моят приятел беше в подобен костюм – домашна лейди, с леко синкава коса, поведение на старата бавачка, която остава в спомените…
Какво, какво?
Ах, да – защо говоря за хората така. Извинете, забравих, че вие сте от планетата. Просто аз съм Дух. Нормален Дух. Част от експедицията до вашата Земя. Ние нямаме вашите органи – за хранене, за размножаване, за живот изобщо. И, за да се впишем в средата, създадохме костюмите. По вашему те са хора. Ядат, спят, размножават се /когато ни е нужен нов костюм/, работят. И са просто приятни познати…
Аз, както ви казах, не съм от важните Духове. Имам десет къщи с тридесетина костюма. От които десет са ми малки още. Не, не – не се оплаквам. С тях е приятно, забавно, но за работата ни са необходими други, пораснали костюми. И, разбира се – не протъркани и излизащи от употреба като Джими. Макар че някои костюми губим глупаво. Един от тях изгоря при автомобилна катастрофа. Беше ми жал, когато гледах отгоре как се превръща в пепел. Още нов беше. Но…
Друг го съсипаха в областни град. Банков обир. И в костюма ми попаднаха седем куршума. Накъсаха го отпред, разбиха му лицевата фасада. Оставих го на място. Какво да направя – не подлежеше на ремонт…
Обаче, това са редки случаи. Защото се грижа за костюмите си. Както и другите Духове. Те са най-подходящи за цивилизоването на планетата ви. Помня, когато в обикновен костюм предложих на съдържателя на „Глобус“ едни скечове, написани от скука. Пък той ги хареса…
Или, когато във вече изтъркващ се костюм с мустаци /не обичам тая ваша растителност, но си имах един костюм в тоя стил/ изнесох лекция по спомени от детската градина – за относителността. Публиката много хареса и теорията, и костюма ми…
А да не споменавам, когато в костюма на стар инвалид реших да вляза в политическата ви власт, че се задържах бая време. Докато ми омръзна и го оставих един април в гардероба…
Добре, добре… Водете ме в стаята. Само не се чудете, ако сутринта намерите вътре единствено костюма ми…
Покана - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Дочке!
-
Помощ! Ще ни цивилизоват!
Браво и за тази хрумка! Много ми допадна! -
Благодаря, Марко!
Помня книгата, имам я - имам цялата библиотека "Галактика". -
Георги, напомняш ми стила на един японски писател - Шиничи Хоши .
Имаше една книга " Съдба" от библиотека "Галактика".
Много харесвах разказите му. Твоя ми напомня за тях.
Поздрави за творбата ! -
Когато му бъде разрешено... Познато. Горкият колега...
-
Всеки има право на мнение, включително и той
-
Благодаря, Красе!
Мъжът ти дали е на мнение, че имаш САМО един костюм? -
Харесах Генек и теорията, и костюмите! Реалистична фантастика...аз май имам само един костюм, но редовно го нося на химическо чистене и макар че не е актуален си е съсем подходящ за всички случаи
-
Благодаря, фатално Ангелче!
-
Благодаря, Елке!
-
Много ми харесаха костюмите! Като гледам, нашите политици мога съвсем сериозно да ги приема за костюми!
-
Благодаря, Блу, Стойчо!
Принципът за ненамеса е на братя Стругацки, а от нашата Вселена не сме ги упълномощавали да ни представят. Иначе много ги харесваме, даже са издадени в специалните невидими ефирни библиотеки. -
Извинявам се Георги!Имах предвид филм,а защо(?), не знам, го посочих като сериал!
Прощавай!😥 -
Някой от костюмите ти са с доста специална роля в планетарната история. Къде отиде принципът за ненамеса?
-
Благодаря, Стойчо!
Аз ги познавам от филм за едни очила, през които се виждаше кой е извънземен. А сериалът кой е?
Питам, защото от много четене и гледане на филми вече се боя да не повтарям нещо, залегнало в подсъзнанието. Сетих се за "Кукловодите", но там е малко по-друго използването на хората. -
"Костюмари-те"ги познавам от един сериал време!😅
-
Благодаря, Мариана!
Не провокирам - просто разказвам. Жените колко костюма имат... Знаеш, де - тиха, кротка, послушна, сексапилна, трудолюбива, скромна, честна, откровена... И така нататък...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
